√ Премахнете дребната опека над детето: да го събудите сутринта, че да не се успи; да му напомните за задълженията; да седите до него при научаване на уроците; да го обслужвате при хранене и т.н.
√ Дайте му възможност да получи отрицателен опит от действието си или бездействието си (разбира се, без опасност за живота). Дайте му възможност за самостоятелен избор и вземане на решения. Този опит е много по-ценене за детето, отколкото налагането на готово решение.
√ Научете го да помага в къщи според силите му, към дейност за всички, а не само да се самообслужва.
√ Интересувайте се не само от работите на детето, но и от успехите на приятелите му. Поощрявайте неговите положителни оценки по адрес на приятелите му.
√ Разширявайте социалната среда на детето и го учете да живее в нея.
√ Най-надеждният начин да се избегне формирането на ненужно качество или черта на характера е да се възпитава противоположното качество. На егоизма противостои алтруизма.
За него и ще поговорим.
Алтруизмът е форма на поведение на човека, ориентирана към състрадание и милосърдие към другите хора, безкористно служене и готовност за саможертва в името на другите. Алтруизмът в училищна и предучилищна възраст се проявява като симпатия, доброжелателност, готовност да се помогне, да се приемат условията на игра на другото дете и други такива. В учениците се установяват по-изразени принципи за справедливост (справедливата постъпка дори може да засегне собствения интерес), принцип на уважение на другия, принцип на човеколюбие и съучастие. Крайният случай на алтруизма – „живей за другите“.
