Тя го попита:
- По колко ги даваш яйцата?
Дядото ѝ отговори:
- По 25 ст. яйцето...
- Ще взема 5 за левче или си тръгвам - каза му тя.
Дядото ѝ отвърна:
- Вземи ги на каквато цена си решила, може би това е добро начало, защото не съм продал нито едно яйце днес. Може пък да си ми на късмет.
Тя взе яйцата и си тръгна с победоносно чувство. По-късно през деня отиде с приятел на луксозен ресторант. Когато дойде време за плащане на сметката, която беше 42 лева, тя остави 50 и не поиска рестото.
Това може да ви се струва нормално, но въпросът е защо на нуждаещите се даваме по-малко, а на тези, които нямат нужда, даваме повече? Защо искаме да демонстрираме надмощие над тези, които имат нужда от подкрепа, а сме щедри към по-богатите от нас? Моят баща купуваше продукти от бедни хора на високи цени, дори да нямаше нужда от тях, дори понякога оставяше по някой лев отгоре. Объркан, го попитах веднъж защо прави това. А той ми отговори: „Това е щедрост, обвита в достойнство!“
