Това, което ви дразни и не харесвате у другите, е отражение на собствената ви същност
„Ето каква е изненадващата истина: докато наблюдавате отражението си в огледалото, което държи някой друг, ще видите много повече от своите недостатъци. Ще видите и своята красота, която ви прави неповторими; красота, която другите виждат ясно, докато вие едва ли предполагате, че съществува. Това е също част от истината за вас.“ - Стив Гудиър (американски пастор)
Случвало ли ви се е да се вторачвате в нечии недостатъци?
Иска ни се да ги проверим и сякаш ни дразнят все повече с всеки изминал ден.
Преди години имах приятелка, мила и чувствителна, с която имахме доста сходни интереси. Обожавах как се киска на неуместни шеги и как ѝ се насълзяваха очите, когато се чувстваше щастлива.
Въпреки близостта ни, ужасно ме дразнеше несигурността ѝ по отношение на взимане на решения.
Бяхме толкова еднакви понякога. Това, което не харесвах у нея, не харесвах и у себе си.
Тя беше моят най-труден и ценен урок за отражението и някакъв опит за разгадаване на себе си – защо мразех всички, които са непоправимо разбити като мен.
Ако обаче у другите мразим собственото си подобие, не трябва ли това да ни помогне да разберем по-добре себе си? Може ли това да бъде вместо пречка - средство за самоанализ и самоусъвършенстване?
Можем ли да се възползваме от тези, които не харесваме – изследвайки тях, всъщност да научим нещо за себе си?
Всеки човек е наше огледало
Вглеждайки се в моята приятелка, установявам, че ниското самочувствие и неувереността ни правят грозни. Подобни качества ни пречат да се наслаждаваме на живота, да възприемаме в пълнота на отношенията си с другите, да възприемаме обективно и спокойно себе си.
Когато човек си даде сметка за това, няма как да не се натъжи. Докато наблюдава друг човек и се възмущава от негови качества или осъжда негови реакции в различни ситуации, всъщност себе си е този, когото не харесва и когото осъжда.
„Ако мразиш един човек, ти мразиш нещо в него, което е част от теб самия", казва Херман Хесе в своя роман „Демиан“, история за битката между младежките идеали и грозната истина, която в крайна сметка е плод на собственото ни отражение.
Когато например някой мрази хомосексуалистите, ние го определяме като хомофоб. Всъщност самият термин не означава омраза, нито пък се отнася до някакъв конкретен вид неприязън. Фобиите са страхове, нищо повече. Хомофобите мразят сексуалната ориентация на другите хора, защото се страхуват от собствените си, дълбоко скрити хомосексуални наклонности.
Ние виждаме само това, което носим у себе си.
Излъчваме към другите това, което имаме.
Даваме на другите това, с което разполагаме.
Нито повече, нито по-малко.
Несъвършенствата на другите хора, които ни провокират най-много, са несъвършенствата, които мразим у себе си. Тъй като в повечето случаи те са потиснати, защото хората не обичаме да си признаваме недостатъците и слабостите, изучаването на омразата ни към тези хора може да ни помогне да разберем кои сме всъщност.
Великият Карл Юнг е първият, който го е проумял: „Всичко, което ни дразни у другите, може да ни доведе до разбиране на самите нас".
Защото всеки е наше огледало.
Собственото ни отражение в другите хора ни показва не само недостатъците, но също ни помага да бъдем по-добри.
Когато осъждаме друг, всъщност осъждаме себе си.
Когато се срещаме с нови хора и взаимодействаме с тях, ние разкриваме собствените си слабости и силни страни.
Техните недостатъци отразяват нашите и ни позволяват да ги приемем и осмислим.
Трябва да започнем с човека в огледалото.
Винаги от този човек започва промяната. Винаги трябва да търсим първо начин да надградим себе си, да подобрим себе си, преди да искаме същото от другите. Промяната започва от нас.
Затова, не забравяйте, че, когато видите някого, когото мразите, виждате две неща - сегашното си аз и бъдещото си аз. И съответно имате два пътя пред себе си – дали да останете на същото място, или да продължите напред; дали да подобрите нещо у себе си, или да затвърдите слабостите си.
Срещата с всеки човек е шанс за проглеждане, самоусъвършенстване и прозрение.
Израстваме, когато започнем да се учим, вместо да се самосъжаляваме.
Източник: Medium.com
Превод и интерпретация: обекти.бг