Смята се, че наскоро открит надпис върху древен гребен от слонова кост е най-ранният пример за изречение, изписано с азбука, която един ден ще се превърне в тази, която днес използваме, за да формираме думи.
Инструментът с фини зъби е открит преди няколко години в Тел Лахиш – стар ханаански град, разположен в подножието на централен Израел. Едва наскоро обаче учените забелязват, че върху него са гравирани 17 малки букви.
Взети заедно, тези едва забележими знаци образуват седем отделни думи - "ytš ḥṭ ḏ lqml śʿ[r w]zqt" – които съвсем грубо се превеждат по следния начин: „Нека този бивник изкорени въшките от косата и брадата.“
Смята се, че това изпълнено с надежда послание, написано около 1700 г. пр.н.е., е първото достоверно изречение, което археолозите откриват на ханаански диалект. Находката е от съществено значение, тъй като ханаанската писменост (наричана още финикийска) е най-ранният пример за азбука, която ще бъде адаптирана и възприета от културите по цялото земно кълбо.
Гребенът от слонова кост с надписа на ханаански. Източник: Dafna Gazit, Israel Antiquities Authority
Повечето съвременни азбуки, включително арабската, гръцката, еврейската, латинската и руската, произлизат от тези оригинални древни букви.
Макар че пиктограмите, които са в основата на съвременната китайска писменост, датират отпреди около 5000 години, системата от радикали и символи, които съставляват нейните йероглифи, не допринася непременно за фонетичната основа на думите по същия начин.
И въпреки че има множество други примери за отделни букви, представляващи тази ранна ханаанска писменост, нито един от тях не е свързана в нещо четливо и смислено.
"Това е първото изречение, намерено някога на ханаански език в Израел", обяснява археологът Йосеф Гарфинкел от Еврейския университет в Йерусалим, Израел.
"В Угарит, Сирия, има ханаанци, но те пишат с друга азбука, а не с тази, която се използва и до днес... Надписът на гребена е пряко доказателство, че азбуката е била използвана в ежедневни дейности преди около 3700 години. Това е знаково събитие в историята на човешката способност за писане."
Ханаанските букви от дясната страна на гребена (снимката е приближена). Източник: Dafna Gazit, Israel Antiquities Authority
Самият гребен е изработен от слонова кост. Той е дълъг едва 3,66 см, а широчината му достига едва 2,51 см. Плиткият надпис върху него е още по-малък. Някои от буквите са не надвишават един милиметър. Други са избледнели до такава степен, че на практика са нечетливи, което ги прави трудни за тълкуване без тези намиращи се в съседство до тях (т.е. без контекст).
От едната страна на гребена има остатъци от шест големи зъба, които вероятно са служели за разресване на косата, а от другата страна откриваме остатъци от 14 фини зъба, които по всяка вероятност са служели за отстраняване на въшки и техните яйца.
Изследователите дори откриват, че един от по-фините зъби съдържа твърдата външна част на въшка (на снимката по-долу). Това не е най-старото доказателство за съществуването на главови въшки – някои проби, открити в човешка коса, датират отпреди най-малко 10 000 години, но то подсказва, че дори богатите ханаани са били тормозени от тези малки гадинки.
Източник: Vainstub et al., Jerusalem Journal of Archaeology, 2022
Слоновата кост, използвана за изработката на гребена, най-вероятно е била внесена от слонове в Египет. Това подсказва, че материалът е бил предназначен за човек, който е бил достатъчно богат, че да може да си позволи подобен лукс. Откритията показват, че въшките са измъчвали дори богатите слоеве на древен Йерусалим - дотолкова, че за изкореняването им е бил изработен специален гребен.
И преди са откривани заклинания и проклятия, написани с ханаанската азбука, но повечето проклятия са насочени към хора, а други ханаански надписи, открити върху стомна на същия археологически обект, датират от 1200 или 1400 г. пр.н.е.
Други примери за проклятия и заклинания, написани с ханаански букви, са открити върху по-нови артефакти, датиращи между 1200 и 1400 г. пр.н.е. Всъщност в същия обект на разкопки, в който е намерен и гребенът, е открита стомна, включваща подобни „омагьосващи“ надписи и която също е датирана от по-скорошен период.
Надписът върху гребена е посветен на паразит и най-вероятно е написан няколко века по-рано от останалите примери.
В крайна сметка радиометричното датиране на древния гребен не се увенчава с успех. Въз основа на други артефакти обаче, открити по-рано в същия район, изследователите предполагат, че инструментът е надписан през бронзовата епоха – преди около 3700 години.
И ако се съди по стила на архаичните букви, експертите смятат, че действителните думи са написани в "най-ранния етап от развитието на азбуката", скоро след появата на ханаанската азбука.
Изглежда, че веднъж щом ние, хората, се сдобиваме с писмен език, почти веднага започваме и да заклеймяваме почти всичко, което ни притеснява по един или друг начин.
Изследването е публикувано в Jerusalem Journal of Archaeology.
Източник: Science Alert
