Освен езика на тялото, докосването също играе важна роля в привлекателността. Докосването е основен начин за комуникация и влияние без думи. Направено по правилния начин, докосването може да накара някого да бъде още по-привлечен от вас. Докосването увеличава физическата близост и вероятността „да се случи нещо“ между двама души. Освен това докосването показва едновременно висок статус и дружелюбност и помага да получите съгласие и да бъдете приети.
Всички тези поведения предават вашата увереност и висок статус – така потенциалните ви партньори могат да бъдат привлечени от чара на самото поведение, или от статуса, който то предава. С други думи, може би ще се нуждаете от друга черта или качество, което да подкрепи смелите ви ходове. В комбинация с малко физическа привлекателност, това поведение може да примами любовен партньор. Комбинирано с психологическа привлекателност, може да създаде дълготрайна връзка.
Да откриеш собствен стил на привличане
ОЩЕ ОТ #привлекателност
Да станеш по-привлекателен и да привлечеш привлекателен партньор изисква компромиси. Всеки от нас е различен и има уникална възможност да разработи своите атрактивни черти, така че да постигне типа връзка, от която има нужда. Положителното е, че никой не е перфектен – и вие също няма нужда да сте перфектни. Въпреки това е нужно да се фокусираме върху чертите, които ще ни помогнат да имаме удовлетворяващ социален живот.
За да привлече подходящия партньор, човек трябва първо да се съсредоточи върху силните си страни и предпочитания от него тип привлекателност. Правете това, което ви идва най-естествено. След това поработете върху способностите и чертите, които могат да ви помогнат да постигнете типа връзка, към който се стремите. Не е нужно да овладявате всичко, но е важно да дадете най-доброто от себе си, за да подобрите области, които може да представляват сериозни социални препятствия (напр. недобра хигиена, мрачен характер, прекомерна стеснителност). След което просто излезте и открийте човека, който ще бъде привлечен от качествата, които имате.
Източник: Psychology Today
