От тези две предпоставки, заключението на Серф е, че ако хората искат да увеличат щастието си и да сведат стреса до минимум, те трябва да устроят живота си така, че да взимат по-малко решения, като се обградят с хора, притежаващи предпочитаните от тях черти. С времето те естествено ще попият тези желани нагласи и поведения. Така могат да избегнат психичното натоварване за незначителни решения, които изцеждат енергията, нужна за истински важните.

Например, Серф никога не избира мястото, където да яде. Той предпочита само едно решение – с кого ще яде – и избира човек, на когато има доверие. Най-вероятно той или тя ще избере място, което му харесва.

Същото се отнася за хората, която искат да тренират повече, да гледат по-малко телевизия, да изучават музикален инструмент или да станат по-общителни. Във всички случаи, според Серф, важното решение е с какви хора се обграждаш.