От умението да сме сами зависи умението ни да обичаме.
Най-вероятно ви звучи парадоксално, но не е.
Психолозите казват, че това е чисто и просто екзистенциална истина: само онези, които са способни да остават насаме със себе си, могат истински да обичат. Да останеш сам със себе си означава да си готов да посрещнеш мислите си, страховете си, копнежите си, съжаленията си, да приемеш тишината. Който се страхува от себе си, той не може да се открие никога за другите, следователно не е способен на истинска любов.
Хората, които умеят да остават без страх със себе си, познават обичта, умеят да се грижат за другите, без да искат да ги контролират или да ги обсебват, могат да споделят открито, да говорят за чувствата си, да разбират чувствата на другите. Те не се страхуват от близост, нито, че рискуват да изгубят свободата си.
Такива хора уважават личното пространство и нуждата на другите от свобода. Знаят, че ако партньорът им ги напусне, няма да ги напусне и щастието, защото не се страхуват да бъдат сами. Те не могат да бъдат егоисти, тяхната любов не е задушаваща. Хармонията и щастието им не могат да бъдат отнети от другите, защото не а им дадени от тях. Те сами са ги създали вътре в себе си.
Цветелина Велчева
