На умните животът като цяло е по-сложен – дали защото те самите си го правят такъв, или защото виждат и разбират повече от останалите, над този въпрос разсъждават философите.
Любовта е най-необикновеното, многообразно и дълбоко чувство, което трудно може да бъде обяснено. Дори когато става дума за собствените ни чувства.
„Който трупа мъдрост, трупа печал“, гласи известна поговорка. Това се отнася и за любовта.
Умните хора знаят повече. Те мислят и анализират. Разсъждават, подозират, преценяват вариантите и гледат в перспектива.
Всички тези качества, които иначе са положителни, в случая може да се окажат пречка по пътя към щастието.
Умните много по-трудно си позволяват да дадат път на чувствата си и да загърбят разума. За тях нещата са повече рационални и по-малко емоционални.
Не е за подценяване и фактът, че интелигентните хора много по-трудно допускат някого до себе си и съответно трудно разкриват себе си пред другите.
Умните хора си вадят поуки, изводи и внимават повече, ако са били наранени. Това обаче може да се окаже поредният капан. Понякога любовта не изисква нито мисъл, нито разсъждение, а просто отдаване със сърце и душа без капка съмнение. Затова не бива да се вглеждаме постоянно в миналото и да анализираме всичко, което ни се случва.
Интелигентните хора не могат да направят това.
Те биха предпочели да бъдат сами, отколкото несигурни в нечия компания. Те познават себе си и се чувстват добре в собствената си компания. Нямат нужда непременно от някой друг, за да са щастливи.
Умните хора се разкриват трудно, влюбват се трудно, но когато това се случи, даряват сърцето си без остатък и очакват същото от човека до себе си.
