Всички искаме да се представяме възможно най-добре в работата си и да правим колкото се може по-малко грешки. Всички искаме да бъдем компетентни и можещи хора. Може ли обаче този постоянен стремеж към съвършенството да бъде вреден?
Макар че идеята за неспирно преследване на съвършенството може да звучи като достойна и дори благородна цел, на която си заслужава да посветим живота си, в действителност перфекционизмът носи със себе си не малко негативни влияния. В много отношения той може дори да попречи на вашето развитие и да промени изцяло начина, по който гледате на себе си и на света.
Например, когато човек се стреми да постигне „перфектен резултат“, независимо дали в някаква задача в работата или в някаква дейност от свободното си време, той може лесно може да стане подвластен на начина на мислене, при който нещата са или черни или бели, или печелиш или губиш. Естествено, този начин на мислене може да създаде един изключително напрегнат живот, защото липсата на златна среда поставя всички резултати в две крайности - перфектни или пълни провали.
Още повече, когато се стремите към съвършенство във всичко, което правите, много вероятно е да започнете да гледате на себе си по по-критичен начин (не в добрия смисъл на израза) и да започнете да се съмнявате в собствените си способности и знания. В този случай вашето самочувствие започва да зависи изцяло от това колко и какво сте постигнали и на начина, по който другите хора реагират на вашите успехи и провали.
Когато имате нужда от одобрението на другите, за да сте доволни от това, което правите, вашата самооценка и чувство за стойност започват да зависят все по-малко от това, което самите вие мислите за себе си. В резултат на това вие започвате да гледате на себе като на човек с по-ниска стойност и значимост.
Най-лошото е, че заради постоянния ви стремеж към съвършенство не ви остава време, за да промените мнението си за себе си, тъй като перфекционистите веднага преминават от една цел на друга, веднага след като постигнат първата. Амбициозните перфекционисти се надяват да постигат успехи често и за кратък период на време, което от своя страна означава, че ако не забавите темпото, за да оцените всичкият труд и енергия, които сте вложили в постигнато на вашите цели, никога няма да можете да разберете колко успешни сте всъщност.
За съжаление, този тази тенденция към хиперконкурентност и желание за съвършенство става все по-често срещана в съвременния свят.
Прочуване от 2018 г. установява, че последните няколко поколения студенти в САЩ са значително по-склонни да преследват различни форми на перфекционизъм в своето ежедневие в сравнение с предходните поколения. Според изследователите това повишение на стремежа към съвършенство е отчасти свързано с по-високите нива на депресия, тревожност и суицидни мисли, които се наблюдават сред студентите днес в сравнение с техните връстници от преди десет години.
Ако и вие сте сред хората, които смятат, че успешният живот се гради върху преследването на съвършенството, помислете над идеята, че именно перфекционизмът може да е нещото, което ви отдалечава все повече и повече от същият този успех, към който се стремите.
***
Питър Икономи, автор на бестселъра „Managing for Dummies, The Management Bible, Leading Through Uncertainty“, за inc.com.
Източник: Мениджър Нюз
