Понякога не е лесно да устоим на това свят, наводнен с дразнители, като шум, егоизъм и прикрити намерения. Заради сетивата си високо чувствителните хора са много уязвими, но същевременно и привилегировани, защото усещат това, което другите не възприемат. Те приемат света по толкова интензивен начин, че им изглежда като ветрило от реалности, които убягват на останалите. Защо са такива? Дали е заложено в гените им? Защо страдат повече? Защо любовта във връзките им е толкова силна, колкото и болезнена? Защо обичат толкова самотата и изпитват дълбоко неразбиране още от деца?
През 2014 г. Университетът Стоуни Брук (Ню Йорк, САЩ) е провел интересно проучване, в което се прави опит да бъдат обяснени особеностите на мозъка на високо чувствителните хора и разликите му с този на недотам чувствителните. Резултати от съвместното изследване на шестима учени са публикувани в специализираното списание Brain and Behavior. Ето някои от техните заключения, които положително ще ви изненадат.
Мозъкът на високо чувствителните хора
Предполага се, че почти 20% от населението проявяват основните характеристики на високата чувствителност. Обикновено те прекарват по-голямата част от живота си, без да знаят, че спадат към тази привилегирована група с „невидими очила“, през които възприемат света с отворено, но същевременно ранимо сърце. Изследването на Университета Стоуни Брук е открило, че високо чувствителните хора имат мозък с по-голяма емпатия. Това са мозъци, които са насочени изцяло към приобщаването и обвързването със себеподобните. Какво означава това? Установено е, че мозъчните процеси на тези хора проявяват свръхреакция в невроналните области, свързани с чувствата и взаимодействията. Това им позволява да четат чувствата на отсрещния, но същевременно ги изправя пред сериозен проблем: тъй като останалите са лишени от емпатия, възниква явно неравновесие по отношение на тяхната чувствителност и тази на заобикалящата ги среда. За да стигнат до този извод, учените са провели различни тестове и магнитно-резонансни томографии с диагностицирани като високо чувствителни лица и такива, които не са. Те били изложени на различни дразнители, за да се наблюдава биохимичната активност и различните структури, които съставляват мозъка.
Огледалните неврони
Огледалните неврони изпълняват социална функция и както хората, така и приматите ги притежават. Те се намират в префронталната кора на мозъка, близо до речевия център. Свързани са преди всичко със съчувствието и емпатията и със способността да преработваме и интерпретираме чужди чувства. При високо чувствителните хора те са активни и предразположени към дразнители още от детството.
Островната кора
Островната кора е малък участък, разположен дълбоко в мозъка. Свързан е с лимбичната система, която е отговорна за много чувства и за субективното ни възприемане на света. Учените дори наричат островната кора „център на съзнанието“, защото там са съсредоточени редица мисли, интуиции, чувства и възприятия на всичко, което изживяваме. Не е изненадващо, че при високо чувствителните хора този „магически“ участък проявява по-голяма активност в сравнение с неособено чувствителните. Учените са стигнали също така до извода, че високо чувствителните хора не само реагират по-остро на визуални дразнители във връзка с човешки лица и чувства, но имат и по- нисък праг на дразнимост за редица физически дразнители, като ярка светлина или силни шумове, при което могат да включат дори онези мозъчни участъци, отговорни за болката. Това несъмнено е крайно любопитно. Високо чувствителните хора притежават свойството да възприемат света чрез една по-една по-фина невросензорна система. Те трябва да се научат да живеят със сърцето и с чудесната си дарба, защото страданието не е принуда, а решение, което не си заслужава да се взема.
Psychology Today
