„Малкият принц“ е книга, която всеки от нас трябва да прочете най-малко веднъж в живота си. А дори и да реши да я отвори отново, всеки път ще открие нови неща.
Затова нека, поне за малко, да се потопим отново в света на това невероятно произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери с някои от любимите ни цитати от него:
„ - Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
„ - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".“
"Всички възрастни хора са били най-напред деца."
„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“
„ - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“
„ - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“
„В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...“
„ - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“
„ - Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.“
„ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“
„ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къдеда ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“
„Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
