Устроени сме така, че търсим хора, с които да се разбираме. Подсъзнателно се стремим към такива, които приличат на нас. Искаме да получим одобрение, да бъдем похвалени, да бъдем поощрени. Привързваме се към тези, които са като нас. Харесваме ги и ги обикваме. Отблъскваме от себе си онези, които не са като нас. Избягваме хората, които изваждат на показ недостатъците ни.
Другите са само огледала, които ни отразяват.
Въпросът е какво избираме да видим в тях.
Ако наистина ги възприемаме като огледала на себе си, бихме могли да извлечем много полезна информация, да разберем за себе си неподозирани истини, да се опитаме да се самоусъвършенстваме, да изгладим недостатъците си, да станем по-добри и по-търпеливи. И най-важното: ще ни помогне да опознаем себе си.
Това биха могли да бъдат едни ценни житейски уроци. А с тях идват и увереността, и спокойствието, и самопознанието, което е задължително условие за вътрешна хармония и щастие. Най-богатият е този, който е щастлив от това, което има в момента. Без мисъл за другите, без мисъл за миналото или за бъдещето, а само с чистото удовлетворение от това, което животът му е дарил в този миг в настоящето.
Някои вярват, че всеки човек има своето предназначение на земята. И това вероятно е така, иначе би било лишено от смисъл съществуването ни. Всеки си има своето място и своя смисъл, до който трябва да достигне. За да намери себе си, човек трябва да усвои житейските уроци, които са му писани. Докато не се усвои, урокът ще се повтаря. Затова трябва да загърбим егото си и да вземем най-доброто от това, което светът ни предлага, защото това е част от личната ни съдба и пътя, който трябва да извървим.
