Една от функциите на втория мозък е да предизвиква различни усещания в стомаха – нервното присвиване при стрес, пулсирането от възбуда, прилошаването и така наречените пеперуди. Общуването между двата мозъка – главния и „стомашния”, обяснява много от физиологичните и душевните реакции, които усещаме всеки ден. Най-просто казано, главният мозък се учи от стомаха. От неговите реакции той разбира дали човек е изял нещо лошо, намира се в неприятна ситуация или... е влюбен.
И в това няма нищо чудно. Много преди да развият главен мозък, примитивните видове са имали стомашно-чревен тракт. За да оцелеят в първичния бульон, тези същества са разчитали на неговата връзка с околната среда и са развили сетива, които да им казват кое става за ядене и кое – не, кое е опасно и кое - полезно. Именно стомашно-чревният тракт е
първата информационна система,
от която гръбначните организми черпят знанието си за околния свят.
И това знание не бива да се пренебрегва и днес. В него няма нищо метафизично – много от най-големите бизнесмени на света разчитат до голяма степен на „коремния си инстинкт” – неслучайно на английски език интуицията се нарича именно gut feeling (усещане в корема). Има много успешни примери за ползата от това да слушаме гласа на стомаха си. Милиардерът сър Ричард Брансън, собственик на конгломерата Virgin Group, разказва в автобиографията си, че винаги взема решения, свързани с хора или бизнес предложения, в рамките на 30 секунди, тоест, преди да може да направи логична оценка на ситуацията. Очевидно това не се е отразило зле на делата му. Друга легенда – Рей Крок, който преди 50 години основава веригата за бързо хранене McDonald’s, разказва, че е последвал „коремния си инстинкт”, когато през 1960 г. отхвърлил съветите и предупрежденията на адвокатите, изтеглил заем от 2,7 млн. долара, за да започне бизнеса си, и... останалото е история.
Дежа вю
В превод от френски „дежа вю” означава „вече видяно”. Почти всички хора в един или друг момент от живота си получават това сюрреалистично усещане – сякаш вече сме били на това място и сме изживявали този момент по съвършено същия начин, макар и да знаем, че това е невъзможно.
Швейцарският психолог Карл Юнг описва един случай на дежа вю, който преживял по време на пътешествие в Африка. Докато се возел с влака към Найроби, Юнг видял през прозореца висок черен мъж, облегнат на копието си, който внимателно наблюдавал влака. „Имах усещането, че вече съм преживявал този миг и винаги съм познавал този свят”, пише Юнг. И въпреки че това е напълно невъзможно, психологът го намира за напълно нормално и нарича преживяването „несъзнавано познато”.
