Важно е да се научите да правите разлика между истинските отрицания, породени от определени усещания, и онези, които са тест за родителското търпение.
Трябва да се въоръжите с много търпение, да не показвате своето разочарование, да избягвате да приемате отрицанието като лично оскърбление, защото то не е.
Приемете, че това е просто период, през който всички деца преминават и трябва да се научите да ги приемате и такива, каквито се опитват да се представят, без да се налагате или да ги ограничавате.
Не бива да показвате също така, че сте разстроени от тяхното отношение и поведение, защото така те осъзнават колко сила има в тяхното „Не“ и лесно ще се научат да ви манипулират.
И една хитрост. Не се дразнете от отрицанието, а похвалете детето за него, след което предложете алтернатива, която то да приеме.
Когато то заяви „Не“, след като му напомните, че е време за баня, отговорете: „Ехааа, вече си се научил да казваш „Не“! Браво!“ А след това му предложете да ви помогне да пуснете водата и да правите сапунени балончета.
Помнете, че наказанията не водят до добри резултати. Повече ефект има от дипломацията.
