8. Не се опитвайте да ги спасите от света!
Със сигурност бихте направили всичко възможно да спестите на детето си болка и разочарование. Само че тези чувства са част от порастването. За да бъдат разумни и психически стабилни възрастни, децата трябва отрано да опознаят емоции като тъга, страх, разочарование, гняв и да се научат да се справят с тях. С ваша помощ ще придобият увереност в себе си и ще надраснат страховете си.
9. Не се чувствайте отговорни за чувствата на децата си!
Да се опитвате постоянно да ободрите децата си, когато са тъжни, да ги забавлявате, когато им е скучно, да ги успокоявате, когато са разстроени, означава, че се чувствате отговорни за техните чувства. Не казваме да сте безразлични към тях, разбира се, но вместо това се опитайте да ги научите, че трябва да анализират сами чувствата си и да се справят с тях. Така ще пораснат като хора, които не се нуждаят постоянно от нечие рамо, за да поплачат на него.
10. Не се стремете на всяка цена да ги предпазите от грешки!
Независимо дали става дума за нещо невинно като това да поправите грешките в домашната работа, или му проверите раницата, да не би да е забравило нещо, без да си давате сметка, вие му създавате илюзорно чувство за защита. Дори да е сгрешило или забравило нещо, то ще знае, че мама/татко ще оправят нещата. Да, ама в живота не става така. Не им правите никаква услуга. Оставете ги да се червят пред госпожата в училище, че са си забравили домашното или че са объркали задачата, нека останат един ден гладни в училище, защото са си забравили обяда – така ще бъдат много по-внимателни следващия път. Неволята е един от най-великите учители в живота. Не превръщайте отрочето си в „мамино детенце” – изразът е измислен неслучайно от Любен Каравелов.
11. Не бъркайте дисциплината с наказание!
Наказанието отключва страхове, води до страдание, понякога недоверие от страна на детето към родителя и желание да прикрива истината. Избягвайте този метод. Вместо това използвайте обстоятелствата от дадена ситуация, за да научите детето на самодисциплина. Така ще се научи да взима разумни решения.
12. Не отстъпвайте, за да си спестите нервите!
Въпреки че мрънкането на децата може да бъде ужасно влудяващо, не се отмятайте от казаното само за да го прекратите, защото нервите ви вече не издържат. Излезте от стаята или се опитайте да „изключите”, но не отстъпвайте. Веднъж сторите ли го, детето ще разбере, че с мрънкане и тръшкане целите се постигат. Което няма да мине нито пред учителката, нито пред работодателя на по-късен етап от живота му. Така че стискайте зъби и бъдете строги и непреклонни.
13. Не губете ясна представа за приоритетите си!
Помислете си дали е по-важно учителката да е на мнение, че детето ви е най-умното, или най-милото и добро в класа? Много е лесно човек да се загуби в хаоса на забързаното време и да забрави истински важните неща. Нужно е понякога да спирате и да си поемате дъх, да поразсъждавате над смисъла, над живота. Не хабете енергия да се карате за изцапаната нова блузка или за някоя случайна двойка в училище. След здравето най-важно е детето ви да развие качества като честност, състрадание, отговорност. Уверете се, че го учите да разбира кое е истински важното. Вашите ценности и вашият светоглед ще бъдат и негови ценности и светоглед. Именно от тях зависи дали ще има един пълноценен, стойностен и наситен с духовен смисъл живот.
Уверихте ли се, че психически устойчивите и издръжливи деца имат психически устойчиви родители? Бъдете добър пример за подражание. Не идеален, а достатъчно добър. Няма по-голямо щастие за родителя от това, да види детето си като изградена личност, която умее да благодари, да се извинява и да обича. Никой не е казвал, че ще бъде лесно…
Цветелина Велчева по материали от success.com
