- За да я зарадвам, разбира се. Трябва да знае, че е възпитала истинска личност. Със сърце. Понеже това е сега нашата цел, моята и на майка ти. Да направим теб и брат ти хора. Утре искам нещо да хапнеш в училище, и парите, които ти останат, ги дай! Разбра ли?
- Аз и вкъщи мога да хапна.
- Добре, вземи тогава тези пари и ги пъхни в кутията. И пак хапни, нали?
- Добре. Само да те питам още нещо - какво се случва с лошите хора? Тези, които не помагат.
Или по-зле - които вредят на другите?
- Знаеш, че има и такива. Опитът ми е показал, че съдбата удря по най-близките им.
- Лоша работа. Тате, трябва да ти призная нещо. Обаче не знам как да ти го кажа...
- Започни от началото. Няма от какво да се притесняваш. Много пъти съм ти казвал, можем да се оправим с всичко, стига да се подкрепяме и да сме честни един към друг.
- Добре тогава. Директорът иска утре да дойдеш в училище.
-Едва ли е за да те хвали?
- Ударих Стивън.
- Нали съм ти казал нещо? Грешно е да удряш хората. Насилието е последната мярка на некомпетентния, велик човек го е казал. Пък и не за това тренираш бокс, нали? Но ти не си го ударил просто ей така, кажи какво се случи?
- Знаеш го Митко, нали?
- Сирачето, дето баща му почина? И сега майка му ходи на две работи?
- Същият. Стивън го тормози от доста време.
- Защо?
- Заради дрехите и телефона и понеже е все свит.
- Казал съм ти да му помагаш, нали?
- Това и направих. Стивън го блъсна на земята и го ритна.
- Не го е срам! Ти какво направи?
- Десен прав в брадичката на Стивън.
- После?
- После влезе учителката и видя Стивън да лежи. Митко й каза какво е станало, обаче нали бащата на Стивън е основен спонсор на училището...
- Нещо друго?
- Еми майката на Стивън дойде, развика се, заплашваше, че ще ни съди, че ще видим ние... Стивън рева като магаре.
- Не се притеснявай нито от Стивън, нито от майка му, нито от директора. Направил си нещо правилно. Защитил си паднал на земята човек, някой, който е имал нужда от твоята помощ. Очакваш ли награда?
- Нищо не очаквам.
- Правилен отговор. И още нещо - ако нещо такова пак се случи, не го нокаутирай, чу ли?
Нали си гледал Спайдърмен? Какво каза чичото на Питър? Голямата сила върви с голяма отговорност. Просто застани между двамата. И ако Стивън ти посегне, знаеш какво да правиш...
- Няма да ми посегне. Сега, като ме погледне, и се свива.
- Така е, насилниците никога не нападат превъзхождащи ги. Те търсят по-слаби, за да избиват комплексите си. Такива хора никога не успяват, никога не постигат вътрешен мир.
Отвътре са празни. Само лъскава обвивка. Те носят много негативна енергия със себе си и привличат лошото. Стой далеч от тях.
- Ясно. Обаче от сега нататък и те ще стоят далеч от мен, или поне Стивън.
- Ето един урок, който Стивън получи днес - насилието поражда насилие. Веднага си е намерил майстора. И тази история ще разкажа на майка ти.
- Няма ли да се кара?
- Мисля, че не. Тя ще знае, че си постъпил правилно.
- Ще играем ли днес?
- След като си научиш.
Автор: Луи
Редакция: обекти.бг
