Не мога да ви кажа защо, но все така се получаваше – аз много слушах, а те все намираха за какво да ме накажат. И ме наказваха всякак. Преди това ми се караха. След това аз страдах. Трагедия.
Преди всичко обаче трябва да призная, че наказанията при мен не бяха свързани със седене на колене върху царевични зърна или други подобни китайски мъчения за хора без въображение и стратегическо мислене. Майка ми си имаше по-ефективни методи, с които правеше иначе ведрия ми детски живот черен.
Сега, години по-късно, когато единственият човек, който ме наказва, съм самата аз, си давам сметка как са ми повлияли някои възпитателни методи, как са оформили някое качество или тъкмо обратното – тотално са отсвирили друго; как някои мои действия или бездействия са резултат на тези наказания.
Аз все още нямам свое дете, но ако имам някой ден, знам, че ще му се карам и ще го наказвам. Със сигурност. Но ето какво ще се старая да избягвам, съдейки от собствения си опит.
Любимата играчка
Спомням си, че няколко пъти бях лишавана от любимия си хеликоптер (един с нагризана перка), но не си спомням причините за това. Което идва да рече, че наказанието не си е свършило много добре работата, защото не съм запомнила какво е провинението, дето не бива да се повтаря, а съм зациклила на хеликоптера, за който и сега мога да пусна сълза.
Сещам се, че го сънувах и много страдах, защото не сме заедно – аз да му дъвча перките, а той да си хеликоптерства. Имаше опасност да се превърна в ужасен вещоман, защото и децата, и възрастните, както се знае, искат много повече нещата, които нямат. Ако се бях фиксирала истински в този хеликоптер (за каквото допринася конфискацията и последвалото страдание), вероятно щях да си остана фиксирана завинаги и в други ценни за мен вещи. Нямаше да давам на никого „да си играе с тях“, щях да си ги гледам и ползвам самостоятелно и нито едно родителско тяло не би могло да ни раздели.
Освен това, сега като чета разни изследвания, става ясно, че играчка от дете трябва да се взема, само когато белята, която то е свършило, е свързана директно с играчката. Т.е. ако аз бях цапардосала малката ми сестра с хеликоптера по главата, да ми го вземат, но не си спомням да е имало такова нещо.
