Фрустрацията ни изгаря на бавен огън. Тя ни обрича на неудовлетвореност, защото ни възпрепятства да мислим ясно, което ни вкарва в нездравословен цикъл, от който не можем да се измъкнем.
Чувстваме се фрустрирани, когато реалността не отговаря на нашите очаквания, нещо, което се случва много често. Можем да се чувстваме фрустрирани от малките ежедневни неуспехи или от големите пречки, които не сме предвидили, и да разрушим живота си.
Фрустрацията е напълно нормална реакция на неуспехите и бедите. Не трябва да се чувстваме зле от това, че я има. Но ако не се научим да я преодоляваме и управляваме разочарованието, ние рискуваме то да се превърне в едно от основните чувства в нашия живот.
Горното би означавало да прехвърлим силата си на всички онези хора или ситуации, които пресичат пътя ни. За да възвърнем контрола над живота си, трябва да управляваме фрустрацията - не с толерантност, а с благодарност.
Толериране на фрустрацията?
Когато търсим решение за фрустрацията, винаги изниква думата толерантност. "Трябва да се научиш да толерираш разочарованието", ни казват. Но думата "толерирам" идва от латинското tolerare, което означава понасям, изтърпявам.
Да понасяме фрустрацията не е същото като да я управляваме. Когато понасяме нещо, ние приемаме пасивна роля, ние се отказваме. Когато управляваме нещо, ние поемаме активна роля, вземаме юздите в ръцете си и решаваме кой е най-добрият начин.
Ключова стъпка в управлението на фрустрацията е признателността. Всъщност тя е много ефективен антидот на разочарованието.
Не позволявайте на разочарованието да ви ослепява
Да бъдеш фрустриран е като да носиш наочници. Изведнъж нашето зрително поле се стеснява значително, защото виждаме само това препятствие или неуспех. Това е тунелна визия, която прави всичко около нас, всички добри неща, да изчезне. По този начин виждаме само лошото, което ни се е случило.
Да толерираме чувството на неудовлетвореност означава да свикнем с тунелната визия. Проблемът е, че с неуспехите и бедите тази перспектива става все по-тясна, докато не се превърнем във вгорчени песимисти.
Когато сме признателни, напротив, ние отваряме тази визия, като си спомняме всички добри и положителни неща в живота си. Така ние отключваме усещането за пълнота и автоматично разширяваме нашето зрително поле.
Това не означава, че проблемът или препятствията ще изчезнат. Те все още ще бъдат там, но вероятно ще заемат само малка точка на хоризонта. Разширявайки нашата перспектива, препятствието, което някога ни е изглеждало огромно, бива намалено. Така можем да го видим в правилните му размери, да премахнем от него част от емоционалното му въздействие и да го преживеем по-лесно.
Благодарността е решение, което трябва да вземаме всеки ден
Благодарността превръща отричането в приемане, хаоса в ред и объркването в яснота. Тя ни носи мир днес и създава визия за утрешния ден.
Но тя не идва сама - това е решение, което трябва да правим съзнателно всеки ден. Въпреки че това упражнение е едно от най-простите неща в живота, то изисква усилия и интенционалност (насоченост на съзнанието), особено в свят, който е предназначен да подхранва недоволствата и фрустрациите ни, защото това ни прави перфектни потребители и манипулируеми граждани.
Благодарността и признателността, напротив, връщат силата обратно в ръцете ни. Силата да вземаме решения за емоционалните си състояния, за това как ще реагираме и дори за това дали препятствието наистина е проблем или възможност.
Благодарността е мощен инструмент. Проучванията, проведени в университета Джордж Мейсън и този на Мичиган, разкриват, че благодарността ни предпазва от посттравматичен стрес, когато преживяваме особено трудна неблагоприятна ситуация и ни позволява да реагираме по устойчив начин.
Признателността към това, което имаме, не само увеличава психическата ни сила, но е и едно от най-добрите ни оръжия на "съпротива" в този несигурен свят, в който можем да срещнем пречки на всеки ъгъл.
