Артър Конан Дойл (АКД) се запознал с Бертрам Флетчър Робинсън (БФР) през 1900г. на кораба „Брит“. Двамата се връщали от Южна Африка, където участвали в англо-бурската война. Любопитна подробност е, че АКД участвал като военен лекар, защото не успял да се вмести в исканите физически мерки за по-престижната роля на офицер – бил прекалено дебел. БФР пък бил военен кореспонедент на „Дейли експрес“. Двамата се сприятелили, ето и снимка от сайта за живота на АКД в снимки. АКД е средния на задния ред в светлото сетре, а БФР е този в средата с очилата на предния ред:
Още от пролетта на следващата 1901г. приятелството им еволюирало в съавторство. Събирали се често и обсъждали английските митове и легенди. БФР е този, който разказал на АКД легендите за кучето Черния дявол и Richard Cabell.
Ние пък отидохме и намерихме къщата на БФР в селището Ipplepen. Тук между 25 май и 3 юни 1901г. АКД е написал III-VI глави на „Баскервилското куче“. Къщата принадлежи в момента на други хора и не е разрешено да се посещава, но е част от обиколката, която всички почитатели на АКД правят в района. Както повечето къщи в Англия, тя си има име: Park Hill House.
Името Баскервил е взето от главния кочияш на БФР. Кочияш е било много отговорна и престижна работа за момче от простолюдието. Младият Хари е започнал работа в Park Hill House около 1891г. В началото работата му е била да носи вода за домакинството от близкия кладенец, да полира сребърните прибори и да чисти огнищата в кухнята и камините в стаите. След упорит труд, който е станал най-добрата му препоръка, е повишен в кочияш, а след време в главен кочияш. Това го е направило отговорен за един асистен-кочияш, три карети и два коня срещу 12 шилинга и 6 пенса на седмица. Може да се каже, че се е справял добре в живота. Ето го Хари на капрата:
Живеел е също в Ipplepen, намерихме и неговата къща. Разбира се, много по-скромна. Живял е тук с възрастните си родители, а по-късно е довел и съпруга. Съседната врата е на къща, която е заел след време сина му. Цялата сграда носи името Wesley Terrace, а специално къщата вдясно със зелената врата – Honeysuckle cottage. Сега има други хора – наематели, които не са свързани с фамилията Баскервил.
Именно Хенри (наричан Хари) Баскервил е този, който разговарял с разследващ журналист в края на 50-те. По това време Хари бил вече над осемдесет годишен. Показал с голяма гордост на журналиста собственото си копие от „Баскервилското куче“, лично подписана от АКД с посвещение и извинение за използване на фамилното му име. Хари добавил като нещо естествено това, че книгата всъшност е написна от БФР и открадната след смъртта му от АКД. Някои отдават това на неопитността на Хари и желанието му за внимание. Ето го на снимка, която направих от книгата „On the trail of Arthur Conan Doyle“ – купих я специално, за да си помогна с обиколката и пътеписа. Няма други снимки на Хари в нета и се наложи да използвам тази, за да ви го покажа. Вляво е надгробната плоча на него и съпругата му.
Темата би могла да си замине в небитието още от 60-та насам, ако не бил един друг журналист – Rodger Garrick-Steele. Той подновил търсенето и се заел в края на ХХ век с темата, като започнал дълго единадесет годишно проучване. Бил отблизо наблюдаван от CNN, както и от няколко американски и индийски вестника, но (неизненадващо) посрещнат с голяма резервираност на Острова.
Продължава на страниците на vitoshaword.com.
