„Нищо не е по-запомнящо се от мириса.
Един аромат може да е неочакван, мигновен и мимолетен, а внезапно да призове спомена за лято в детството край планинско езеро; друг – за плаж на лунна светлина; трети – за семейна вечеря със задушено и сладки картофи в разгара на август в някое градче из Средния запад“ – Даян Акерман
Или, ако използваме не така поетичния език на науката: областите на мозъка, които са от основно значение за дългосрочната памет и за обонянието, са свързани благодарение на мозъчни вълни с честоти от 20-40 херца.
Резултатите, публикувани в списание Nature, са на учени от Института Кавли в Норвегия, които са използвали мишки, за да изследват силните връзки между обонянието и паметта.
Първо учените е трябвало да създадат връзка между спомен и мирис, подобна на връзката, която има за нас между аромата на окосена трева и някое отдавнашно лято.
Мишките биват научени, че определени миризми са свързани с получаване на храна.
След това експериментът проследява какво се случва в мозъците на мишките в момента на припомняне. Това е моментът, в който мирисът на окосена трева удря носа ни и ни пренася десетилетие назад.
Кай Игараши, водещият автор на изследването, обяснява резултатите:
„Веднага след като плъховете са изложени на миризмата, се наблюдава пик в активността на 20-херцовите вълни във връзката между една област в енториналния кортекс – страничния енторинален кортекс (LEC), и една област в хипокампа – дисталния СА1 (dCA1 ), докато подобна силна реакция не се наблюдава в други връзки.“
Енториналният кортекс е важен при свързването на пространствената памет и мириса, а хипокампът играе важна роля в превръщането на краткосрочните спомени в дългосрочни, както и в пространствената навигация.
