Представете си бъдещето. Къде е то за вас? Виждате ли се как вървите към него? Може би е зад гърба ви. Може би дори е над вас.

А какво ще кажете за миналото? Представяте ли си как поглеждате през рамо, за да го зърнете?

Отговорите ви на тези въпроси зависят от това кой сте и откъде идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и от езиците, на които сме изложени.

За мнозина, израснали в Обединеното кралство, САЩ и голяма част от Европа, бъдещето е пред, а миналото - зад тях. Хората в тези култури обикновено възприемат времето като линейно. Те виждат себе си като [обект], който постоянно се движи към бъдещето, защото не могат да се върнат в миналото.

В някои други култури обаче разположението на миналото и бъдещето е обърнато. Аймарите, южноамериканска група от коренното население, живееща в Андите, възприемат бъдещето като нещо, което е зад тях, а миналото - пред тях.

Учените откриват това, като изучават жестовете на аймарите по време на обсъждане на теми като предците и традициите. Изследователите забелязали, че когато аймарите говорят за своите предци, те са склонни да жестикулират пред себе си, което показва, че миналото е отпред. Когато обаче ги питат за бъдещо събитие, жестът им сякаш показва, че бъдещето се възприема като [нещо, намиращо се] отзад.

Поглед към бъдещето

Анализът на начина, по който хората пишат, говорят и жестикулират за времето, показва, че аймарите не са единствени. [Така например онези], които говорят на даридж – арабски диалект, който се среща в Мароко, също си представят миналото като преден план, а бъдещето - като заден. Така правят и някои виетнамоговорящи.

Бъдещето невинаги трябва да е зад или пред нас. Има доказателства, че някои мандариноговорящи представят бъдещето като посока надолу, а миналото - като посока нагоре. Тези различия предполагат, че няма универсално място за миналото, настоящето и бъдещето. Вместо това хората изграждат тези представи въз основа на своето възпитание и обкръжение.

Културата не само влияе върху това къде виждаме позицията на бъдещето, но и оказва влияние върху начина, по който си представяме, че ще стигнем дотам.

Лесно е да приемем, че всички разсъждават за бъдещето като нас. Източник: StunningArt / Shutterstock

Жителите на Обединеното кралство и САЩ обикновено се възприемат като хора, които вървят с лице, насочено напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието при придвижването във времето не е бъдещето, а миналото. Маорската поговорка Kia whakatōmuri te haere whakamua се превежда като "Вървя назад към бъдещето с очи, вперени в миналото".

За маорите това, което е пред нас, се определя от онова, което може да се види или е било видяно. Маорите смятат миналото и настоящето за познати и видими понятия, защото те вече са се случили. Миналото се осмисля като [нещо], намиращо се пред човека, където очите му могат да го зърнат.

Бъдещето обаче се разглежда като неизвестно, защото все още не се е случило. За него се мисли като за нещо, което се намира зад вас защото все още е невидимо. Маорите възприемат себе си като вървящи назад, а не напред в бъдещето, защото действията им в бъдещето се ръководят от уроците от миналото. Като се изправят пред миналото, те могат да пренесат тези уроци напред във времето.

Различни подходи

Учените не са сигурни защо отделните хора представят миналото, настоящето и бъдещето по различен начин. Една от идеите е, че гледните ни точки се влияят от посоката, в която четем и пишем. Изследванията показват, че хората, които четат и пишат отляво надясно, чертаят линии на времето, в които миналото е отляво, а бъдещето - отдясно, което отразява техните модели на четене и писане.

Хората, които четат отдясно наляво, като например арабоговорящите, обаче често чертаят линии на времето, в които събитията от миналото са отдясно, а бъдещето - отляво. Въпреки това посоката на четене не може да обясни защо някои, които четат отляво надясно, мислят за бъдещето като за "зад".

Друга теория е, че културните ценности могат да повлияят на ориентацията ни към бъдещето. Културите се различават по степента, в която ценят традициите. Изследователите смятат, че пространствената ви представа за бъдещето може да се определя от това дали културата ви набляга на традициите от миналото или се фокусира върху бъдещето.

В културите, които подчертават значението на прогреса, промяната и модернизацията, бъдещето обикновено е отпред - например в Обединеното кралство и САЩ. В културите, които отдават голямо значение на традициите и историята на предците, например в Мароко и групите от коренното население, като маорите, обаче миналото е в центъра на вниманието и затова обикновено е на преден план.

Тези различия могат да имат отражение и върху инициативите за справяне с глобалните предизвикателства. Ако бъдещето не е винаги пред очите ни, тогава западните мантри за "движение напред", "продължаване напред" и "оставяне на миналото зад гърба" вероятно не резонират с много хора.

Може би обаче ако успеем да се поучим от представите на други култури за времето, ще съумеем да променим разбирането си за някои от най-наболелите проблеми в света. Подходът към бъдещето, допълнен с редовни погледи през рамо към миналото, може да доведе до по-справедливо бъдеще за всички.

Автор: Рут Огдън (Ruth Ogden), професор по психология на времето, Ливърпулски университет "Джон Мурс" (Liverpool John Moores University).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейната авторка. Прочетете оригиналната статия тук.