Съвсем нормално е да не искаме да сънуваме кошмари, когато си лягаме да спим. Но в реалния живот това може да се окаже решаващо предимство. Наскоро учени от Женева и Уисконсин доказаха в свое изследване ползата от кошмарите.
Продължителността и качеството на съня имат голямо въздействие върху човешкото тяло. Близко до ума е, че недостатъчният или непълноценният сън ни лишава от енергията, която ни е необходима, за да издържим до края на деня (или поне до края на работното време).
Екип учени от Женева и Уисконсин обаче доказа, че видът на съня, който сме сънували, също оказва трайно влияние върху емоционалния ни свят. Хората, измъчвани от кошмари през нощта, не са непременно губещи. По-скоро обратното: преживеният насън страх едва ли не ги калява за реалния живот. И ако в действителността попаднат в опасна ситуация, те се справят по-лесно с нея.
По следите на страха
„Как сънищата ни подготвят да се срещнем със страховете си“: така експертът по съня Лампрос Перогамврос е озаглавил резултатите от две изследвания, проведени от Женевския университет в сътрудничество с Университета на Уисконсин, САЩ.
"Интересувахме се главно от страха и от това кои области на мозъка са засегнати, когато сънуваме лоши сънища“, казва ученият. За целта били привлечени доброволци, на чиито глави закрепили електроди по време на сън, за да измерят мозъчните им вълни и да активират определени участъци на мозъка.
За да се определи видът на съня, подопитните лица били будени често и разпитвани за емоциите им. Но така могли да бъдат установени единствено взаимовръзките между кошмарите и съответните активни мозъчни дялове.
