Когато детето наблюдава здрави взаимоотношения у дома, вижда, че възрастните решават конфликтите конструктивно, то се държи по същия начин и в бъдеще ще следва същия модел на поведение с любимия човек.
Ако е свидетел на непрекъснати конфликти и лоши отношения между родителите си, това може да повлияе на неговата способност да изгражда взаимоотношения и да разрешава конфликти в зряла възраст.
Психотерапевтът Кейти Гилис твърди, че много от онези, които нямат късмет в любовта, решават да се обърнат към специалисти с надеждата да променят „семейния“ сценарий, който постоянно повтарят.
Разбира се, нашите отношения не винаги отразяват това, което сме видели и "попили" от примера на нашите родители. Но ако сравните, ще откриете много общи неща.
Ето кои са трите правила, които най-често научаваме от семейството си.
1. С теб се държат така, както им позволяваш
Децата научават много, като гледат възрастните. По същия начин те формират представа за това какво заслужават в една връзка.
Ако малко момиченце вижда майка си, която постоянно плаче, страда от жестокостта на таткото, но в същото време не може или не иска да го напусне, тогава тя ще научи урок. И в бъдеще подобно поведение в брака ще бъде приемливо за нея или поне оправдано.
Детето научава не само какво ще търпи в тази връзка, но и какво какво отношение „заслужава“.
2. Емоциите трябва да се изразяват правилно
Ние общуваме помежду си по много начини, не само чрез реч, но и чрез невербални средства: език на тялото, пасивно-агресивни коментари, междуметия и въздишки, затръшване на врата или мълчание.
Гледайки как възрастните в семейството използват тези нездравословни начини за изразяване на недоволство, децата научават, че това е начинът за общуване.
Много от нас, едва като възрастни, успяват да контролират и да се справят с тези негативни емоции. И някой дори в зряла възраст не успяват и продължават да изливат гнева си пред другите.
3. Всеки в семейството има своя роля
Ролите в семейството се определят от много фактори като пол, религия и т.н.
Момиче, родено в семейство, където мнението на жената не се цени, едва ли ще бъде чуто в собствения си дом.
Ако едно малко момче види, че баща му работи много, няма време нито за себе си, нито за семейството си, тогава то приема, че и то трябва да бъде такова.
За да се отървете от нездравословното поведение, не е нужно да обвинявате родителите за грешки или неправилно възпитание.
Самоанализът и работата върху проблема ще помогнат.
С напредване на възрастта ставаме по-проницателни, виждайки връзката между настоящото поведение и преживяванията в детството.
Така че осъзнаването е първата стъпка към щастието.
