Все още разбирам всеки, който получава удовлетворение от това да печели трайно повече, от колкото се нуждае. Натрупването на все повече и повече в крайна сметка неизменно обаче ни дава по-малко и по-малко. Това буквално е самоунищожително.
Имах добро възпитание, добро образование, родители, които ме моделираха да работя упорито, да помагам на другите, имах хора, които вярваха в мен, дори когато аз не винаги вярвах в себе си. Разчитах на много хора, включително и на тези, които се ползват с далеч по-добър късмет от моя.
Вярвам в правото на реципрочност. Много ми беше дадено. Причината да съм тук сега е да го върна.
За повече от десетилетие имах невероятно изживяване - да ставам всяка сутрин развълнуван и да се захващам за работа. Предимно поради това, че имах свободата да правя това, което правя най-добре и ми харесва най-много, както и възможността да ставам все по-добър в него. Освен това съм се опитвал да използвам моите таланти да помагам на хората да градят по-добър живот и да намаля тяхното страдание.
Предимството, което имам, е, че стартирах свой собствен бизнес. Какво ще стане, ако работите нещо, което не позволява да направите това, което правите най-добре и харесвате най-много?
Във фирма, която често посещавам, има жена, която раздава билети за паркинга. Тя е вършила това в продължение на години. Когато спрях преди няколко дни, а навън беше мразовито, тя дойде при мен и ме поздрави вежливо, както винаги. Тя ми даде огромна усмивка и енергия. После я видях да прави същото нещо и със следващия шофьор. И пак звучеше искрено.
Това е жена, която знае коя е и защо е на своето място. Тя добавя стойност в света. Аз съм вдъхновен от нея. Тя ми напомня, че да знаеш защо си тук и кой искаш да бъдеш, не е само работа на пълно работно време.
Аз греша много често. Кой не греши? Когато това се случи, целта ми е да поема отговорност толкова бързо, колкото мога, за това, което съм направил и да изкупя вината си. Защото знам защо съм тук!
Тоби Шварц за Harvard Business Review
