Почесваме се по носа, трием си очите или прокарвам пръсти през косата си. Подобни докосвания служат преди всичко за успокоение. Броили ли сте колко пъти на ден си пипате лицето? Десет, трийсет? Според една анкета от 2020 г. средната им честота се оказала 50 докосвания – на час! Това прави словом и цифром 800 такива действия дневно.
Някои от тях са с цел: оправяме си косата, чешем сърбящия си нос или си търкаме очите, когато сме уморени. Подобни целенасочени докосвания обаче са нищожна част от случаите, когато си пипаме лицето без видима причина. Според новите теории несъзнателните докосвания на лицето помагат за намаляване на стреса и за регулиране на емоциите. Но доколко пипането на носа, устата или челото подобряват състоянието? Междувременно стана ясно, че като цяло докосванията са полезни за здравето. Не само облекчават тъгата и страха, но намаляват и болката и високото кръвно налягане. Повечето нови изследвания се фокусират върху кожния контакт с други хора, например под формата на масажи или прегръдки.
Може ли човек сам да си дари успокояваща ласка? За да проучи това, социалният психолог Альоша Драйзьорнер и неговият екип поставили 159 възрастни в ситуация, която за повечето хора носи порядъчен стрес: участниците трябвало да произнесат импровизирана реч пред публика. Някои от тях получили 20 секунди преди изявата си прегръдка от друг човек, други трябвало в същото време да се докосват сами, например да галят бузите си, а останалите минали без никакви докосвания. Учените измерили неколкократно нивото на кортизола в слюнката на всички участници по време на експеримента. Резултатът: стресовият хормон на получилите прегръдка и на галилите се сами се повишил едва-едва – явно докосването както на друг човек, така и собственото притъпявали физическата реакция на стрес. Но не всички участници, които се докосвали сами, си пипали лицето. Някои предпочитали да галят ръцете си или да притискат длани към гърдите. Следователно не било установено колко важна роля играе лицето като място на докосване. Но според друго изследване от 2019 г. в емоционални или изискващи умствено усилие моменти пръстите особено често се насочват към лицето.
Мартин Грунвалд и екипът му от Лайпцигския университет доказали през 2014 г. специфичен модел на мозъчната дейност, който се получавал, когато участниците спонтанно докосвали лицето си. За целта измерили чрез електроенцефалограма (ЕЕГ) мозъчните вълни на 14 подопитни лица, докато същите трябвало да запомнят нещо, въпреки че ги разсейвали силни околни шумове. ЕЕГ моделът, който придружавал докосването на лицето, показвал форма на саморегулация, съхраняваща способността за запаметяване при утежнени условия. Напротив, не се случвало нищо, когато нарочно карали участниците да си докосват лицето. Спонтанността била решаваща. Всичко това показва, че докосването на собственото лице може да смекчи стреса. Следователно следващия път, когато партньорът или колегата ви често си пипа носа, спокойно го попитайте дали всичко е наред!
