Бабите са истинско богатство, особено в периода, когато децата са малки и имате нужда от помощ постоянно.
Разбира се, говорим за онези баби, които се радват на своите внуци и обичат да се включват в отглеждането им. Защото историята познава и други, които по най-различни причини са свели срещите с малчуганите до веднъж годишно и то за 1 час, не повече.
В този случай обаче става дума за активните баби. И не просто активните, а свръхактивните, които понякога прекрачват границите и се случва да си повишите неприятно тон. А това не е приятно за нито една от страните, още повече за децата.
Кои са най-дразнещите навици на възрастните прародители и как най-леко и лесно да се справите с тях, без да влизате в конфликт или да си разваляте отношенията за дълго време.
Нуждата от сладко
Проблем №1 в отношенията „младо семейство – баба“.
Вие не давате бонбони на малчугана, защото е вредно или защото просто така сте преценили, че е правилно. Бабата обаче тайно от вас пълни джобчетата му постоянно с вероятно най-неприятните и развалящи зъбките скърцащи или лепнещи бонбони.
Не стига това, но когато ѝ направите деликатна забележка, тя отговаря нещо от рода: „И на теб колко ти давах навремето, а нищо ти няма“.
Решение
Трудно може да обясните на малкото дете защо не бива да яде тези сладости. Нито пък може да преборите упоритостта на бабата, убедена в своята правота.
Вместо да водите излишни спорове, небрежно подхвърлете колко много харесва детето бисквитките или кекса, които тя прави. И как всеки път очаква да му донесе именно от тези домашни сладкиши.
По този начин ще я поласкаете приятно и едновременно с това ще ѝ дадете полезна алтернатива. Със сигурност домашните сладкиши са по-малко вредни от бонбоните.
Излишните подаръци
В началото ви е било приятно, когато бабата е изненадвала без повод внучето си с подарък. Но в един момент вече сте се чудили къде да приберете всичките онези досадни дреболии, често купени без никаква мисъл или съобразяване с възрастта или пола на детето, само защото тя е решила, че не трябва да идва с празни ръце.
А за огромните торби при повод – Коледа или рожден ден, напълнени с какви ли не играчки, купени от магазините за левче, защото така може да се наблегне на количеството, които доволно е изсипвала в средата на хола пред действително впечатленото дете, да не говорим.
Още при първата игра половината са се разпадали или давали дефект, което в известна степен ви е спестявало угризенията, изхвърляйки ги в кофата за боклук. Но другата половина са оставали и е трябвало да им търсите място в и без това претрупаната с играчки детска стая.
Решение
Прекаляването с играчки е проблем, който допускат и доста родители. Психолозите са категорични по въпроса – не количеството е важно за детето, а полезността на играчката за неговото развитие – от една страна, и общуването с хора – от друга.
Как обаче да убедите бабата, че малчуганът няма нужда от поредните 25 колички, защото вече си има 65778998900996 в стаята? Вместо ледения тон, който бихте могли да използвате, припомняйки си поредното неразумно стъпване върху една от всичките тези колички, сменете тактиката с по-успешна. Припомнете на бабата какви интересни игри или занимания е имало в миналото, които за жалост не помните или само сте чували, и колко много бихте искали детето да научи поне няколко от тях, вместо да играе с колички на пода в стаята.
Или ѝ предложете да донесе следващия път материали, за да научи детето на нещо творческо, което само тя умее. Отново става дума за деликатно ласкателство, което обаче ви спестява неприятните купчини играчки и в същото време може да е полезно на детето, защото така то действително ще научи нещо ново и интересно.
Продължава на страницата на Новите родители
