Докато някои от нас се радват на малко по-дългия уикенд, нека видим какво казва науката по въпроса за работата и почивката. Ето какво пише Дейвид Спенсър, професор по икономика от Университета на Лийдс, Великобритания, в текст, публикуван от Science Alert. По времето, в което той пише, в Обединеното кралство също има три почивни дни. 

Ами ако се окаже, че почивката може всяка седмица да е по три, или дори по четири дни? Какво ще бъде, ако по-голямата част от седмицата може да се посвети на дейности, различни от работата? Какво ще бъде, ако повечето от времето ни бъде посветено на дейности, които сами си избираме?

Дори само поставянето на тези въпроси е подкана за критика на утопичното мислене. Дори и да е добра идея по принцип, работата по-малко часове не е осъществима на практика. В действителност това постижение ще дойде на цената на по-ниска консумация и повишени икономически трудности.

За някои защитници на работната етика, пътят към здравето и щастието се крие в повечето работа, а не в намаляването й. Работата ни прави по-здрави и по-щастливи.

Подобна про-работна идеология се използва, за да легитимира реформи в социалната сфера, които си стремят да принудят незаетите да работят, независимо от размера на заплащането и качеството на работата.

Това също е и идеологическа бариера към прекарването на по-малко време в работа. По-малкото време, прекарано в работа, се представя като заплаха за нашето здраве и щастие, а не като средство за подобряването му.

И все пак, идеята да работим по-малко е не само осъществима, но е и основа за по-добър стандарт на живот. Начинът, по който сме свикнали да възприемаме работата и нейното доминиращо влияние в живота ни, е основната причина да не можем да възприемем тази идея с повече готовност.

Повече работа. На каква цена?

Все повече проучвания показват цената, която заплащаме за удълженото работно време. Тя включва по-лошо физическо и психично здраве. Дългите работни часове увеличават риска от инсулт, исхемична болест на сърцето и заболяване от диабет тип 2.