В Древна Гърция съществувал култ към атлетичните тела. Идеалът за красота били древногръцките богини. Телата им били обвити в драпирани туники, които разкривали добре поддържана фигура с почти мъжка мускулатура.
Красотата обаче според древните елини се изразявала в хармонията на тялото и ума.
Физическата красота била белег и за духовното богатство на жената, затова се смятало за невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли.
Един от най-известните женски образи от Античността, покоряващ със своята красота и еротичност и послужил за вдъхновение на много скулптори, е Афродита. Стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец.
Древногръцките жени поддържали еластичността и свежия вид на кожата си с масажи, познавали водолечението и гимнастическите упражнения, спазвали строги правила за хранене. Използвали маски от брашно и мляко, избелващи средства за лице, подчертавали черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Косите си оформяли на стегнат кок с помощта на диадеми и мрежи.
Грижите за красотата на римлянките били свързани с хигиената на тялото. Разгулният и порочен живот, който аристократите водели, довеждал до бързо повяхване и набръчкване на кожата. За замаскиране на тези недостатъци широко използвали пудра, руж, и кремове.
Със залеза на Римската империя залязла и козметиката.
Дошли новите нрави и идеали на Средновековието. Християнството заклеймило жената заради това, че прелъстявала мъжа и го отклонявала от правите пътища на благочестието, а мъжете в Ориента я скрили напълно от очите си, като й отнели свободата да бъде публично красива.
Женската красота се считала за греховна, а жените - за създания на дявола. Църквата им забранявала да се гримират и разкрасяват, защото се смятало, че така те създавали фалшив образ и се приобщавали към дявола.
Единственият толериран цвят бил червеният, а идеалът за красота на жените - с млечнобялата кожа, символизираща чистотата. Жените обаче намирали начини да бъдат красиви. Част от тях епилирали своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертавали своята младост. Зад широкополите дрехи се криели добре оформени тела с широки рамене, малки гърди, символизиращи женската хубост, тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършвали портрета на средновековната красавица.
През Ренесанса отношението към жената коренно се променило.
Тя се превърнала в муза вдъхновителка и било поставено началото на култа към "прекрасните дами". В изкуството жените били сравнявани с рози и колкото по-нежни и женствени били те, толкова по-привлекателни били за мъжете. Силуетът на красавиците бил леко закръглен, с изнесен ханш, бяла като мляко кожа, дълга шия, силно гримирани очи и коси с цвят на венецианско злато (заради венецианските куртизанки, които наложили новия идеал за хубост).
Художникът Лукас Кранах дава точна представа за ренесансовата жена. В своите творби той разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж. Венера, Ева, Диана, Минерва - неговите женски образи са заимствани изцяло от класическата митология, библейския свят и историята. Те съчетават мамеща еротика и благонравна свенливост.
Тази двойственост на жената присъства в картините на много други художници от епохата - като Ботичели и Рафаело например. Рубенс пък рисува меки, пухкави дами със закръглен ханш, масивни бедра, заоблен корем и големи гърди – жени, които излъчвали удовлетворение и щастие, без да се притесняват да покажат своите прелести.
