Испанските модни експерти обаче въвели нова мода през Ренесанса.

За тях красивите жени трябвало да бъдат с конусовидна форма на бюста, плоски кореми и тесни талии. Под тяхно влияние дамите започнали да използват специално бельо, за да постигнат този силует, като пристягали телата си в спиращи дъха корсети, срещу които лекарите остро негодували заради произтичащите деформации и увреждания.

Хигиената през този период, както и през Средновековието, не била на висота. В прочутия Версайски дворец в Париж, който имал 2000 стаи, не е имало нито една баня.

Перуките на аристократите били пълни с въшки, а миризмите, които издавали непраните им дрехи, били замаскирани със силни парфюми.

През 18. и 19. век хората се опълчили срещу някои устои в обществото.

Моделиерите започнали да създават корсети с по-различна структура, която позволявала повече свобода на движенията. Жените вече нямали нужда от чужда помощ, за да се напъхат в дрехите си. Освен това те започнали да показват гърбовете си, да носят чорапи и жартиери, търсели средства да покажат сексапила си.

"Красивото" вече се свързвало не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют. Дошло времето на брюнетките с леко закръглено тяло, хлътнали бузи, очи, обрамчени с тъмни кръгове и трескав поглед. Образът, превърнал се в символ на 19. век, е Алфонсин Плеси - болната от туберкулоза куртизанка, увековечена от Александър Дюма-син в романа му "Дамата с камелиите".

20. век е времето на големи промени в представите за женска красота

заради динамиката на случващото се по цял свят. Жените са ангажирани и все по-еманципирани, те почват да носят по-удобните от корсетите сутиени, появява се цветното бельо. Женствеността се завръща триумфално на модните подиуми.

Това е времето на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима. Два от най-ярките образи на века са Мерилин Монро и Коко Шанел. Мерилин – чувствената, пищна, русокоса и разкрепостена звезда, и Коко Шанел - "чудото на 20. век", както я нарича Пикасо.

Ниската и кльощава Коко налага изцяло нов образ на жената

като независима и дръзка личност, успяваща благодарение на своите собствени умения.