Животът е като кутия шоколадови бонбони

Ефектът на Мандела

описва ситуация, при която човек или група хора имат фалшив спомен за дадено събитие - термин, който Фиона Брум въвежда, когато създава уебсайт, в който подробно описва спомените си за смъртта на бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела в затвора през 80-те години на миналия век.

Брум си спомня за отразяването на смъртта на Мандела в международните новини през 80-те години на миналия век. Тя дори открива други хора с почти идентични спомени за смъртта на Мандела през ХХ век. Няколко от тях дори заявяват, че си спомнят как погребението е било показано на живо по телевизията в тяхното училище и т.н. - и са категорични, че си спомнят този спомен много ясно.

Нелсън Мандела обаче не е умрял в затвора през 80-те години на ХХ век. След като излежава 27 години зад решетките, Мандела е освободен, след което заема поста президент на Южна Африка между 1994 и 1999 г., а през 2013 г. умира.

Човешката памет далеч не е съвършена – като се започне от неправилно цитиране на известни филмови реплики до припомняне на цели събития, които никога не са се случвали. Ефектът на Мандела включва група спомени - много популярни и обект на много дискусии.

Ето и други популярни примери за ефекта на Мандела:

„Люк, аз съм баща ти“

Ще ви бъде простено, че не сте запомнили този цитат, тъй като има няколко известни погрешни цитата от „Междузвездни войни", включително "I'd Rather Kiss a Wookiee!" и "May the Force Be With You.", който често се приписва погрешно на Оби-Уан Кеноби.

Много хора смятат, че известната реплика на Джеймс Ърл Джоунс започва с "Люк".

Ето действителната размяна на реплики:

Дарт Вейдър: "Оби-Уан никога не ти е казвал какво се е случило с баща ти".

Люк Скайуокър: "Той ми каза достатъчно! Той ми каза, че ти си го убил!"

Дарт Вейдър: "Не. Аз съм твоят баща."

„Животът е като кутия шоколадови бонбони“

Друг често срещан погрешен цитат идва от класическия филм от 1994 г. „Форест Гъмп", в който главният герой споделя цитат, който е чул от майка си.

В сцената Форест Гъмп, изигран от Том Ханкс, всъщност казва: "Майка ми винаги ми е казвала, че животът е като кутия шоколадови бонбони."

"Пусни го отново, Сам!“

В легендарния филм „Казабланка", друга холивудска класика, хората помнят как героят на Хъмфри Богарт Рик казва: „Пусни го пак, Сам". Някои твърдят, че дори "чуват" гласа му как произнася тези думи, но героинята на Ингрид Бергман - Елза, казва: „Пусни го, Сам."

В интернет има още стотици такива случаи, но ако оставим настрана конспиративните теории, същетвуват няколко потенциални научни причини за ефекта на Мандела.

Фалшиви спомени

Фалшивите спомени са неверни или изкривени спомени за дадено събитие. Някои фалшиви спомени съдържат елементи на факти, които много наподобяват действителното събитие, за което става дума. Други обаче са напълно неверни.

Въпреки че идеята за фалшиви спомени предизвиква дискомфорт у някои хора, грешките в паметта са доста разпространени. Паметта не работи като фотоапарат, който обективно каталогизира образи, събития и твърдения в най-чистите им форми. Емоциите и личните пристрастия могат да повлияят на спомените.

Изследователите дори са открили метод за предизвикване на фалшиви спомени, наречен парадигма на задачата на Дийс-Ройдигер-Макдермот (DRM). По време на парадигмата със задача DRM участниците четат списък със семантично свързани думи, като напр:

- зебра

- маймуна

- кит

- змия

- слон

След като прочетат списъка, изследователите питат участниците дали си спомнят, че са видели определена дума, например "лъв".

Това е така наречената „примамлива дума", която представлява свързана дума, която не е включена в първоначалния списък. Въпреки че терминът е семантично свързан с другите думи в списъка, той не присъства, но участниците разпознават примамливата дума и заявяват с убеденост, че тя е била там и те ясно си спомнят, че са я прочели.

Според едно проучване от 2017 г. хората помнят фалшиви спомени, предизвикани чрез парадигмата на задачата DRM, в продължение на цели 60 дни.

Конфабулация

Конфабулацията е друг потенциален механизъм в основата на фалшивите спомени и ефекта на Мандела.

Конфабулациите са неверни твърдения или преразкази на събития, за които липсват съответни доказателства или каквато и да била фактическа подкрепа. Въпреки че конфабулациите са технически неверни твърдения, говорещият ги смята за факт.

Според Лиза Бортолоти, професор по философия от Бирмингамския университет в Обединеното кралство, хората не се заблуждават умишлено.

В статия за конфабулацията от 2017 г. професор Бортолоти заявява, че повечето хора „не са наясно с информацията, която би направила обясненията им точни", и не са в състояние да дадат по-добри обяснения.

Конфабулацията е често срещан симптом при неврологични състояния, които засягат паметта, като болестта на Алцхаймер например, както и други форми на деменция. Когато човек с деменция конфабулира, той не лъже и не се опитва да заблуди. Той просто не разполага с необходимата информация или съзнание, за да си спомни точно определен спомен или събитие.

Прайминг

В психологията това описва явление, при което излагането на даден стимул оказва пряко влияние върху реакцията на човека към последващ стимул. Например, ако човек прочете или чуе думата „трева", той ще разпознае друга свързана дума като „дърво" или „косачка" по-бързо, отколкото несвързана дума.

Първичното начало е известно също като внушение. То може да повлияе на реакциите и паметта на човека. Например фразата: „Взехте ли червената топка от рафта?" е много по-въздействаща от фразата: „Взехте ли нещо от рафта?".

Това се дължи на факта, че втората фраза съдържа общ, отворен въпрос, докато първата описва действието на грабване на конкретен предмет: „червената" топка. Следователно първата фраза оказва по-силно влияние върху паметта, отколкото втората фраза.

Квантова физика

Стивън Хокинг е известен с работата си върху концепцията за алтернативните реалности, която произлиза от квантовата физика и теорията на струните.

Тази теоретична рамка обяснява Вселената и самата природа на реалността с помощта на малки струни, които вибрират в 10 измерения.

Въз основа на теорията на струните може да се твърди, че нашата вселена е само една от многото, потенциално безкрайни, други вселени. Това е известно като мултивселена. Въпреки че математическата основа на теорията на струните работи, самата теория остава недоказана и силно противоречива.

Брум описва ефекта на Мандела като ясен спомен за събитие, което никога не се е случвало в тази реалност. Нейното обяснение се свързва с няколко популярни теории, които предполагат, че ефектът на Мандела възниква, когато нашата реалност взаимодейства с други алтернативни реалности или паралелни вселени.

Ефектът на Мандела може да включва:

- изкривени спомени, в които някои аспекти са частично или изцяло неточни;

- ясно запомняне на цели събития, които не са се случили;

- няколко несвързани лица, които споделят подобни изкривени или неточни спомени.

Ефектът на Мандела се проявява, когато човек вярва, че изкривените му спомени са всъщност точни спомени. Те могат ясно да пресъздадат в съзнанието си събития, които са се случили по различен начин, или събития, които изобщо не са се случили.

В заключение, основното е, че ефектът на Мандела не включва лъжа или измама, а се проявява тогава, когато човек или група хора имат ясни, но неверни спомени за дадено нещо или събитие.

Източник: Medium