Вероятността да отпразнуваме стогодишен юбилей се е увеличила значително след индустриалната революция, но абсолютният брой на столетниците все още е малък - по-малко от 100 на милион души в световен мащаб. А как са стояли нещата в древността?
В търсенето на праисторически суперстари хора учените отбелязват, че продължителността на човешкия живот се е удвоила за период от около 300 000 години еволюция, като скелетите на Homo sapiens и неандерталците обикновено показват повече признаци на старост от по-ранните видове хоминиди. След 1800 г. продължителността на живота отново се удвоява, тъй като индустриалната епоха предвещава значителен напредък в медицината и подобряване на стандарта на живот.
В този момент си струва да се подчертае разликата между средната продължителност на живота, която дава представа за средната възраст при настъпване на смъртта в рамките на дадена популация, и времетраенето на живота, което обозначава максималната възраст, която може да достигне даден индивид. Смята се, че през по-голямата част от човешката история продължителността на живота е била изключително ниска главно поради високата детска смъртност.
В Древен Рим например се смята, че само 50% от децата са оцелявали до зряла възраст, а подобни проценти на ранна смъртност са изчислени въз основа на скелети от бронзовата епоха в Европа и древно Перу. В резултат на това средната продължителност на живота преди XVII в. се оценява на 24 години.
Това обаче не означава, че хората не са могли да достигнат до зряла възраст, а тези, които са преминавали пубертета, са си поживявали добре. Например проучване на почти 300 гръко-римски мъже, чиято продължителност на живота е записана на гробовете им, показва, че средната възраст на смъртта е била 72 години.
Според авторите на изследването най-възрастният от тези хора е доживял до 107 години, въпреки че е невъзможно да се потвърди възрастта, представена в древните епитафии. Едно често цитирано статистическо изследване, което оспорва съществуването на този древен столетник, твърди, че възможността някой човек да достигне 100-годишна възраст преди XIX в. е нищожна.
В отделен анализ обаче се стига до заключението, че въз основа на продължителността на живота в древността е вероятно поне един човек да е достигнал 100-годишна възраст до около 2500 г. пр. н. е., когато населението на света е било около 100 милиона души. Самоличността на този хипотетичен първи столетник не е известна, въпреки че в един древноегипетски папирус се твърди, че фараонът от Шестата династия Пепи II (или Пиопи) е управлявал 94 години, след като е заел трона на шестгодишна възраст през 2281 г. пр.н.е.
По-късно известният римски писател Плиний Стари назовава в своя текст "Естествена история" множество изключително стари хора. Сред тях е Теренция, съпругата на поета Цицерон, за която се твърди, че е достигнала 103-годишна възраст, и Клодия, съпругата на Офилий - 115-годишна.
И все пак е трудно да се установи достоверността на тези твърдения, а статистическите анализи сочат, че така наречените свръхстари хора, които са на възраст над 110 години, не са съществували преди около 300 години.
Източник: IFLScience
