Венера, или т.нар. Вечерница, е не по-малко примамлива туристическа атракция.
Най-малкото, защото това е най-близката до Земята планета, до нея може да прелетите за по-малко от четири месеца. Вашият кораб обаче трябва да бъде снабден с много надеждна цялостна топлинна изолация, тъй като плътната атмосфера на планетата ще изпържи корпуса му. Също така е необходимо да може да понася резки промени във въздушното налягане, което на повърхността на Венера е еднакво с това, което наблюдаваме на 1 км дълбочина в родните ни океани.
Източник: bluecrayola / Shutterstock
Щом се преборите с ветровете със скорост 350 км/ч в атмосферата и въпреки липсата на магнитно поле успеете да се ориентирате из отровните облаци от сярна киселина, е време за кацане. На повърхността ще ви посрещне лек бриз. Той обаче ще бъде допълнен от потресаващо горещите температури от порядъка на 464 ºC – по-високи дори и от тези в слънчевата страна на Меркурий. Това е така, тъй като атмосферата на Венера е пълна с въглероден диоксид, който създава силен парников ефект.
При това положение не забравяйте да вземете със себе си специален скафандър,
който да пребори всички тези климатични и атмосферни особености. Иначе ще се изпечете, смачкате и разложите буквално за минути.
Ако всичко е готово и сте облечени както трябва, е време да направите вашата туристическа обиколка. За разлика от Марс, гравитацията на Венера е сходна с тази на Земята. Така например, ако тежите 75 кг, тук ще сте сякаш 67,6 – резултат, който бие голяма част от землянските диети.
Обърнете внимание, че Венера има най-дългия ден в сравнение с която и да е друга планета от Слънчевата система. Той се точи цели 243 нашенски дни (повече дори и от една венерианска година, която се изнизва за 225 дена), както и странни жълти облаци заради сярната киселина в тях. Също така само на нея Слънцето изгрява от запад и залязва на изток, тъй като тя се върти около жълтата топка обратно на посоката на Земята.
Вероятно някога на Венера е имало вода. Тя обаче отдавна е изкипяла. На нейно място са останали единствено просторни равнини, голяма част от които са пронизвани от реки от лава с дължина до 6750 км. Това обаче не означава, че по пътя си няма да се натъкнете на кратери или на активни вулкани, високи до 5 км и разпрострени на 100 км. Особено внимание заслужава Mead Crater (или Мийд, кръстен на културния антрополог Маргарет Мийд), тъй като е един от най-добре запазените големи кратери в цялата Слънчева система. Той е огромен – дори за венерианските стандарти. Заема цели 280 км. Макар на пръв поглед да прилича на повечето местни вулкани, си личи ясно от пръстените с останки, че е оформен от падането на метеорит. Mead Crater е и относително млад. Както впрочем и всички останали кратери на Венера. За разлика от други космически тела в района, няма следи от метеоритно бомбардиране в ранните дни на планетата. Затова можем смело да предположим, че се разхождате по повърхност, формирана през последните 500 млн. години.
