Омръзна ли ви от каменисти планети?
Навсякъде само скали, равнини и планини! Но вече е време да се отправим на ново туристическо пътешествие – този път до четирите газообразни планети в нашата Слънчева система.
Преди да тръгнете, трябва да знаете едно основно нещо – няма да можете да кацнете нито на Юпитер, нито на Сатурн, Уран или Нептун. За разлика от световете като Земята, тези четири планети са съставени почти изцяло от газ. Ако това не ви притеснява, да потегляме!
Първата спирка от пътешествието ни е Юпитер. За да стигнете до него, ще ви трябват приблизително 18 месеца. А и
най-напред ще трябва да прекосите Астероидния пояс,
разделящ Слънчевата ни система условно на „вътрешна” и „външна”. Той е съставен от хиляди „камънаци”, разпрострени на 32 млн. км между Марс и Юпитер. Едни се реят по двойки, а други си имат дори и свои миниатюрни спътници. Няма да преувеличим, ако кажем, че приблизително 90-95% от всички астероиди в системата се намират именно на това място. И въпреки това шансът да се блъснете в един от тях е едно на милиард!
Източник: SugaBom86 / Shutterstock
Също така кацането на астероид не е лесна работа, тъй като повечето се въртят, докато пътуват из пространството. Затова внимавайте! А и не забравяйте, че е абсурдно да видите всички до един, добра идея е да си набележите няколко предварително. Препоръчваме ви Троянските, които носят имена на герои от едноименната война. Хубавото при тях е, че се намират близо до Юпитер, така че реално са ви на път.
Веднъж щом стигнете до петата планета от Слънцето, ще останете поразени от един факт –
Юпитер е огромен. Наистина! С диаметър над 142 хил. км.
За сравнение - нашата скромна Земя е малко над 12 хил. км. Съберете всички останали планети от Слънчевата система накуп и пак няма да можете да получите реалната големина на този газообразен свят.
Източник: bluecrayola / Shutterstock
Не се залъгвайте от многоцветната повърхност на Юпитер, сформирана от най-разнообразни газове. Това е опасна планета с ветрове, достигащи до 600 км/ч. Също така, каквото и да правите, не се спускайте твърде много под облаците – досега нито една сонда не е успяла да се задържи цяла на повече от 150 метра под повърхността на Юпитер, тъй като температурата и налягането започват рязко да се покачват. Що се отнася до радиацията от високоенергийните частици в гигантското магнитно поле на планетата – тя може да ви убие на място. За щастие обаче вашият кораб е изолиран изключително добре, така че няма от какво да се притеснявате, нали?
Обърнете внимание на бурята под вас – това е Голямото червено петно.
Тя не е спирала да бушува, откакто човечеството за първи път я забелязва преди повече от 300 години. Това на практика е нещо като ураган. Но той е толкова огромен, че и три Земи може да не са му достатъчни, за да се разфучи на тях. Преди около век, когато учените го измерват, той се е разпростирал на 40 хил. км дължина и дори излизал на 8 км над облаците на планетата. Днес бурята като че ли се е смалила наполовина. Дали скоро ще спре и защо всъщност е червена? Никой не знае с абсолютна сигурност…
Сега обаче е време да си сложите инфрачервените очила (надявам се, не сте ги забравили на Земята), за да видите по-ясно и пръстените на Юпитер. За разлика от сатурновите, тези нямат ледени кристали, но това не ги прави по-малко красива и цветна гледка.
В никакъв случай не бива да пропускате и спътниците на тази газообразна планета. Открити са 63 - т.е. това е най-голямата подобна конфигурация в Слънчевата система. Но само четири от тях са по-основни и заслужават нашето внимание. Да вземем за пример Йо.
Източник: Igor Filonenko / Shutterstock
Въпреки че често я наричат
„космическата пица”,
тъй като по повърхността й може да бъдат забелязани жълти, оранжеви, бели и зелени петна, тя е всъщност гигантски електрически генератор с 3 млн. ампера мощност! Йо се отличава и със своя вулканизъм – може би най-мощният в цялата Слънчева система. Някои изригвания са толкова силни, че изхвърчат на 300 км височина. Тук кацане няма, освен ако можете да издържите потресаващите 1700 ºC и нямате нищо против да стъпвате по смъртоносния серен диоксид.
Европа е не по-малко атрактивен от туристическа гледна точка спътник. Онези от вас, които са си взели кънките за лед, ще останат доволни, защото ще могат да се попързалят. Дали под краката ви обаче не се крие огромен океан, ще трябва да прецените сами. Неслучайно учените вярват, че Европа е едно от местата, където е най-вероятно да съществуват примитивни форми на живот. Видите ли такива, не забравяйте да ги снимате. И в никакъв случай не ги докосвайте, че може и да хапят.
Ако ви остане време, посетете и Ганимед и Калисто. Само помнете, че атмосферата на първия спътник е леко отровна, а температурите на Калисто – крайно неприятни. Но не се мотайте прекалено много -
рано или късно трябва да тръгнете към Сатурн,
защото ви чакат поне още 12 месеца път. За щастие всяка една минута, прекарана в скука и безтегловност, ще си заслужава напълно, тъй като когато пристигнете, ще видите най-впечатляващите пръстени в цялата Слънчева система.
Източник: janez volmajer / Shutterstock
Те се разпростират на 140 хил. км от центъра на планетата и въпреки това са доста тънки – едва десетина метра. На места обаче достигат и внушителните 3 км, почти колкото Скалистите планини, както наскоро бе открито, което определено заслужава да се види.
Вероятно знаете, че пръстените не представляват солидна маса, а напротив – изградени са от милиарди парчета. Но дори и да не вярвате, ще се убедите бързо, когато приближите кораба си до тях. Едни са миниатюрни, а други са камъни с около два метра диаметър. Учените вярват, че пръстените са изградени предимно от превърнала се в лед вода, но някои от частиците може би имат и твърда, скалиста основа.
Не забравяйте да огледате отблизо и Процепа на Касини – огромната празнина от около 4800 км, образувана между пръстените A и B.
За да се раздвижите малко повечко след 12-месечния път, може би е добра идея да се отбиете до Титан - най-големия спътник на Сатурн. Неговите облаци, оцветени в приятен оранжев цвят, са пълни с азот, както и със следи от различни молекули. Те образуват гъста мъгла около спътника и скриват повърхността му, така че за да видите какво се крие на нея, ще трябва задължително да кацнете. Препоръчваме ви перфектното място – точно там, където сондата „Хюйгенс” се приземи през 2005 г. Защо? За да усетите какво е усещането да ходите по повърхност като крем брюле.
Преди да стъпите върху своеобразния десерт с хрупкава заливка обаче, се уверете, че чадърите ви са достатъчно здрави, за да издържат гъстия черен дъжд, който се сипе от време на време. Разтъпчете се за половин-един час и вижте няма ли да откриете в крайна сметка дали реките на Титан наистина са пълни с метан или етан.
Неслучайно
най-големият планетарен пръстен в Слънчевата система
се намира именно около Сатурн и е наклонен спрямо останалите му „обръчи”. Той започва на 6 км от повърхността на планетата и се разпростира на цели 13 млн. км. Въпросният пръстен е толкова гигантски, че за да го запълним, ще трябва да изсипем в него 1 млрд. планети с размера на Земята. Именно край него се движи и Феба – един от спътниците на Сатурн. Ако решите да си откраднете някоя от частиците му за своята колекция от космически камъни обаче, не забравяйте, че средната им температура е -193 ºC. Вероятно ще трябва да проявите изобретателност.
Подобно на Юпитер, и Сатурн е изграден предимно от водород и хелий. Но макар и неговият обем да е 755 пъти по-голям от този на Земята, плътността му е ужасно малка. И ако имаше достатъчно гигантско море, върху което да я поставим, тази газообразна планета нямаше да потъне. Дори щеше да плува на повърхността! Това, че Сатурн е лек, обаче не пречи на ветровете в екваториалната област да развиват 1500 км/ч. За справка – на нашата родна планета те достигат едва скромните 396 км/ч.
