Най-голямата
Ако една планета може да бъде гореща като звезда, какво различава планетите от звездите?
Звездите са толкова по-масивни от планетите, че се възпламеняват от процесите на термоядрения синтез, резултат от огромните гравитационни сили в техните сърцевини. Обикновени звезди като нашето Слънце изгарят чрез превръщане на водорода в хелий.
Но има звезди, известна като „кафяви джуджета“, които са достатъчно големи, за да започнат някои процеси на синтез, но не достатъчно големи, за да ги поддържат.
Планетата DENIS-P J082303.1-491201 b има 28,5 пъти по-голяма маса от Юпитер, което я прави най-масивната в архива на екзопланетите на НАСА.
Тя е толкова масивна, че се обсъжда дали все още е планета (газов гигант от типа на Юпитер) или трябва да бъде класифицирана като „кафяво джудже“. По ирония на съдбата нейната звезда също е кафяво джудже.
Най-малката
Само малко по-голяма от нашата Луна и по-малък от Меркурий, Кеплер-37б е най-малката екзопланета, открита досега. Малкият скален свят е по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий до Слънцето. Което означава, че планетата е прекалено гореща, за да поддържа течна вода и следователно живот на повърхността си.
Най-старата
PSR B1620-26 b, на възраст 12,7 милиарда години, е най-старата известна планета. Газов гигант, 2,5 пъти по-голям от масата на Юпитер, тя сякаш е съществувала от край време. Вселената със своите 13,8 милиарда години е само с около милиард години по-стара.
PSR B1620-26 b обикаля около две звезди, които се въртят една около друга, и е изпреварила живота и на двете. Те са неутронна звезда и бяло джудже – това, което остава, когато една звезда изгори цялото си гориво и избухне в супернова.
Тъй като се е формирала толкова рано в историята на Вселената, планетата вероятно няма достатъчно от тежките елементи като въглерод и кислород (които са се образували по-късно), и които са необходими, за да се развие живот.
