За да изследват тези теории, Фокс и колегите му наблюдават облака използвайки спектрографа на телескопа „Хъбъл“. Един от елементите, които откриват, е сяра, която абсорбира ултравиолетовата светлина от ярките ядра на три галактики отвъд облака. Анализирайки количеството светлина, което поглъща Облака на Смит, астрономите успяват да измерят количеството сяра в облака.
„Количеството сяра в Облака на Смит е подобно на това във външния диск на нашия Млечен път“, заключава Фокс. Това означава, че между нас и Облака има фамилна връзка. Изследването установява, че облакът е бил изхвърлен от Млечния път и е на път да падне обратно в него. Той се разкъсва и изпарява, преминавайки през ореола от разпръснат газ, заобикалящ нашата галактика. Което означава, че само част от него ще оцелее, за да формира нови звезди.
Макар че работата на Фокс изяснява част от загадките около Облака на Смит, остават още въпросителни:
Какво бедствено събитие е изхвърлило облака от Млечния път и как така той е останал невредим? Това са въпроси за по-нататъшно проучване.
Имаме 30 милиона години до сблъсъка. Времето лети!
