Историята на медицината е пълна с герои, които правят повече от необходимото в името на науката – такива, които изключително смело изпиват повърната течност, пълна с жълта треска, за да проверят как се разпространява; които вкарват водород в собствения си анус, за да установят дали това не представлява добър метод за откриване на огнестрелни рани.
Такъв е и Клод Барлоу – лекар и изследовател, който има интереси в сферата на шистозомиазата – болезнено, хронично и често смъртоносно заболяване, причинявано от паразитни трематоди от род Шистозоми, отделяни от специален вид сладководни охлюви. Самото заболяване може да предизвика най-разнообразни симптоми – от коремни болки до гадене и повръщане до анорексия, диария и кървави изпражнения. И Барлоу разбира това от първа ръка, когато се разболява по време на пътешествие до Египет през юли 1944 г.
Неговото изследване се фокусира върху това дали американските войници биха могли да донесат инфекцията със себе си и да я предадат на охлювите в САЩ, които да изпълняват ролята на втори гостоприемник. Барлоу се опитва да изпрати заразени охлюви и да тества теорията, но така и не успява, тъй като те умират постоянно по време на превоза. Ето защо той решава да се нагърби самичък със задачата (с ясното съзнание колко неприятно може да е това заболяване) – Барлоу сяда и се превръща собственоръчно в преносител на заразата, като поставя 224 лаври на шистозоми върху ръката си в рамките на 21 дни, за да им позволи да проникнат в тялото му.
Това не е първият път, в който прибягва до подобен метод. В предишни години Барлоу транспортира паразитни червеи в себе си от Китай (като отново се заразява умишлено), за да изследва Fasciolopsis buski. Когато се връща у дома, той разпределя червеите от собствените си черва (по стандартния начин) сред своите колеги, които са безкрайно впечатлени.
Ларвите на шистозомите обаче са още по-неприятни. Барлоу и Били (павиан, който също е преносител на паразита) се насочват към САЩ. По пътя обаче маймуната избягва и уплашва останалите пътници. Когато това се случва, Барлоу вече не се е чувствал особено добре – обливали са го горещи вълни, виело му се е свят. Но това е само началото.
11 седмици, след като се заразява за първи път, лекарят вдига изключително висока температура и започва да еякулира в собствената си семенна течност (която вече е с кафяв цвят). Вероятно му е било изключително трудно да се концентрира, тъй като по това време му се е гадело, имал е затруднено дишане и дори кръв в урината.
Три месеца след първоначалната инфекция скротумът му започва да “отделя серум“. Вдига още по-висока температура. Мехурът му е подложен на изключителен стрес – налага се да уринира приблизително през 20 минути.
Въпреки всичко Барлоу решава да продължи експеримента и не потърсва медицинска помощ (въпреки че Били умира от шистозомиаза). Лекарят дава части от своята кожа за анализ (премахнати без местна упойка, която потенциално би могла да повлияе на паразитите).
Когато в края на краищата осъзнава в колко опасна ситуация е попаднал, той се връща в Египет, за да потърси лечение – дадено му е изключително токсично и рисково лекарство, което може да предизвика васкуларен колапс. То уврежда сърцето му, но година и половина, след като се инфектира собственоръчно, той най-накрая престава да отделя яйца чрез различни свои течности и солидни елементи.
За съжаление, накрая всичко това се оказва напълно безсмислено, тъй като университетът „Джонс Хопкинс“, в който работи, решава да не изучава шистозомиаза. Защо? Защото все още не разполагат с охлюви, които да им позволят да извършат неговия експеримент. Негов колега се опитва да инфектира и малкото налични, но се проваля.
В края на краищата Барлоу отделя 12 000 яйца на ден без реална причина.
Източник: IFLScience
