След като откриват злокачествен тумор, застрашаващ живота на 3-месечен френски булдог, ветеринарите от университета "Корнел" в САЩ нямат друг избор, освен да отстранят по-голямата част от лявата долна челюст на кученцето.
Но когато младият пациент, наречен Тайсън, се връща 8 седмици след операцията, повторното сканиране на костите показва, че лявата му челюст е израснала почти напълно.
"Неговият случай демонстрира възможността за пълна регенерация на костите при работа с толкова млад пациент", обяснява ветеринарният лекар с ординатура по орална хирургия Александра Райт.
Обикновено подобна радикална процедура като частичното отстраняване на челюстта може да доведе до постоянни странични ефекти от дестабилизираната вече костна структура. Те включват хронична болка, евентуално движение на останалата част от челюстта, което води до неправилно подреждане на зъбите, и бъдещи увреждания. За да се предотврати това, може да се наложи реконструктивна операция.
Липсват зъби, а и не всички аспекти на анатомията на челюстта се регенерират. Тайсън обаче има огромен късмет. Достатъчно голяма част от долната му челюст все пак успява да израсне наново – при това със същата дължина като старата. Това му осигурява функционална като цяло челюст, както и необходимото скеле, което да я поддържа – и нея, и зъбите в добро съответствие.
Тайсън веднага след операцията, при която му е отстранена челюстта (вляво), и осем седмици по-късно (вдясно) с възстановена долна челюст. (Cornell University)
"Ранното откриване на тумора на устната кухина вероятно е изиграло важна роля за постигането на дългосрочна ремисия", пишат ветеринарните лекари в своя документ.
Туморът, растящ в близост до левите долни кътници, за щастие все още не е навлязъл в близката надкостница - мембрана от нерви и кръвоносни съдове, която обгръща нашите кости.
"Това вероятно е било наложително за регенерацията на нова кост", подозира Райт, тъй като мембраната може да съдържа и стволови клетки.
Подобни случаи са наблюдавани и преди при някои човешки деца, но това е първият случай, за който се съобщава при кучета.
"Въз основа на спонтанната регенерация на долната челюст, наблюдавана в този случай, хирурзите вече могат да обмислят варианта за пълно или частично реформиране на костта след мандибулектомия при скелетно незрели кучета, преди да пристъпят към реконструктивна операция", препоръчват изследователите.
"Трябва да се направи още, за да се разбере каква е вероятността това да се случи при други кучета и дали конкретният възрастов диапазон има значение”, уточнява Райт. Настоящият доклад обаче описва една особено положителна развръзка на ситуация, която като цяло е животозастрашаваща.
Въпреки че собствениците му все още избягват да му дават твърда храна, Тайсън вече се наслаждава на яденето и пиенето без никакви проблеми.
Щастливото кученце е невероятен пример за това колко по-мощни могат да бъдат лечебните способности на бозайниците, когато сме все още млади и жизнени.
Докладът по случая е публикуван във Frontiers in Veterinary Science.
Източник: Science Alert
