Миниатюрни частици пластмаса навлизат в човешкия организъм всеки ден, без дори да го подозираме - не само докато ядем и пием, но и докато дишаме.

Според някои оценки средностатистическият човек вдишва пластмаса на стойност една кредитна карта всяка седмица, като последиците за здравето са неизвестни. През 2022 г. учените за първи път откриват микропластмаса, която се крие в най-дълбоките части на човешкия бял дроб.

Днес пластмаста не само ни затрупва, но и прониква в нас и сега учените бързат да разберат къде отиват тези замърсители, когато ги вдишваме, колко дълго се задържат и дали имат токсични ефекти.

Изследователи от Технологичния университет в Сидни (UTS) проследяват преминаването на пластмасата през дихателната система. Техният модел се основава на новаторския опит от 2023 г. да се определят горещите точки, където микропластмасата и нанопластмасата могат да се събират в дихателните ни пътища.

Това предишно изследване се фокусира предимно върху моделирането на горните дихателни пътища, но в новото се разглежда как въздухът и частиците преминават през целия тракт, "от носната кухина до 13-то поколение на бронхиалното дърво".

Той също така моделира три различни скорости на дишане - бавна, средна и бърза - и три отделни размера на пластмасовите фрагменти: големи микропластмаси, микропластмаси и нанопластмаси.

Резултатът е деликатен баланс, казват изследователите, между начина, по който гравитацията привлича пластмасите върху повърхността, и как точно вятърът ги разнася по коридора.

При нормална скорост на дишане моделът показва, че микропластмасите във въздуха могат да покрият половината от повърхността на носната кухина. При по-бавна средните по размер замърсители се отлагат предимно в горните дихателни пътища, включително носната кухина, гласовата кутия и мястото, където трахеята се свързва с гърлото. В същото време по-малките, подобни на прах частици, са били разпределени по-равномерно в горните и долните дихателни пътища.

"Тенденцията при по-големите микропластмасови частици е да се отлагат бързо в горните дихателни пътища, докато вероятността по-малките нанопластмасови частици да избягат или да достигнат по-дълбоки поколения дихателни пътища е по-голяма", заключават изследователите.

Екипът заявява, че бъдещите модели трябва да включват информация за това как пластмасовите частици могат да проникнат в алвеоларните торбички, където се извършва обменът на кислород и въглероден диоксид, а също и как слузта и ресничките в дихателните пътища могат да уловят или изчистят пластмасовите инфилтрати.

Сегашните открития потвърждават предишни проучвания, които карат учените да предполагат, че колкото по-малък е пластмасовият фрагмент, толкова по-вероятно е той да проникне по-дълбоко в белия дроб - дори в алвеоларните торбички, където се осъществява изключително важен обмен на газове.

Не само разградените пластмасови стоки, като бутилките за напитки, са причина за тази заплаха. Обикновените козметични продукти, като песъчливата паста за зъби, се произвеждат целенасочено с тези малки фрагменти. Според някои данни в Индия пастата за зъби е отговорна за отделянето на 1,4 милиарда грама микропластмасови частици всяка година.

Експерименталните данни категорично сочат, че когато бъдат вдишани, подобни миниатюрни пластмаси имат способността да предизвикват възпаления, оксидативен стрес, увреждане на белодробната тъкан или системни дисфункции в дихателните пътища. Досега обаче изследванията на потенциалните последици за здравето от микропластмасите са ограничени предимно до животински модели и човешки клетки.

Едно скорошно изключение е проучване сред пациенти, подложени на хирургическа интервенция, което установява, че тези, които са имали повече пластмаса в главна артерия на тялото си, са били изложени на по-голям риск от инфаркт, инсулт или смърт през следващите години. Предвид последиците, връзките между сърдечното здраве и пластмасовите замърсители трябва да бъдат допълнително проучени.

Днес въздухът е изпълнен с пластмасови частици и вероятността да ги вдишаме е огромна (това е вторият основен начин, по който навлизат в тялото ни), казва машинният инженер Суваш Саха от UTS.

От решаващо значение за здравето на хората навсякъде по света е токсиколозите да разберат напълно къде отиват тези повсеместно разпространени частици, когато ги вдишваме, и какво правят с телата ни.

Изследването е публикувано в Environmental Advances.

Източник: Science Alert