Новият император заедно с подкрепящите го ултраконсервативни конфуциански мандарини спира морските експедиции. Тяхната политическа доктрина забранява всякакви контакти с външния свят. Всичко, което напомняло за дотогавашната експанзионистична политика, е безмилостно унищожено - включително документите за пътешествията на Джън Хъ. Забранено е и строителството на големи морски съдове, а съществуващите океански кораби са унищожени. В крайна сметка тази политическа промяна обрича Китай на

многовековна изолация

от останалия свят, а откриването на непознати земи се превръща в изцяло европейско начинание.

Като цяло отношението на професионалните изследователи към проучванията на Мензес могат да бъдат обобщени като солиден скептицизъм в най-добрия случай. Световната научна общност разглежда неговите трудове като интересна научнопопулярна спекулация и нищо повече. За съжаление на поддръжниците на тази теория той не предлага доказателства, а единствено огромен брой косвени свидетелства, опорочени от съмнителна ерудиция, обобщава присъдата на историците д-р Фърниш. В същото време много от учените, които коментират труда на Мензес, го приемат за напълно искрен и интелигентен изследовател с оригинални идеи и заразителен ентусиазъм.

В крайна сметка дори и да не убеди никого в правотата си, книгата "1421 - годината, в която Китай откри Америка" със сигурност ще доведе до нови изследвания върху ролята на средновековните китайски мореплаватели. При всички случаи научният скандал, предизвикан от неговите книги, продължава с нестихваща сила и е на път да се превърне в най-успешния, поне в медийно отношение, сензационен опит за пренаписване на историята от началото на 21. век.

Автор: Начо Стригулев