Друга възможност е да идва от арабското "Abra Kadabra", което значи "нека нещата бъдат унищожени" като се има предвид болестта която трябва да бъде прогонена.
Някои пък смятат, че идва от староеврейски и съчетава думите "ab" (баща), "ben" (син) и "ruach hacadosch" (свети дух).
Последната теория свързва "Абракадабра" с надписа "Abraxas" (на гръцки ΑΒΡΑΞΑΣ или ΑΒΡΑΣΑΞ) намиран изписан върху древни амулети.
Точното значение на "Abraxas" не е установено, но изглежда това е мистична дума използвана от някои гностици и свързваща човека с бога на Слънцето или още с "мега архонтът", "Великият Архонт", принцът на 365 сфери. Според василидите (гностическа секта съществувала в Александрия през трети век) седемте букви в "Abraxas" представляват познатите по онова време небесни тела - Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн. На Слънцето се е придавала лечебна сила и може би наистина в "абракадабра" трябва да търсим тази връзка.
"Абракадабра" продължава да бъде популярна не само в древността а и през средновековието, че и след това. Даниел Дефо, смятан за бащата на съвременната английска новела, разказва във своята историческа книга “The History of the Plague in London”, че при чумните епидемии в Лондон през 1665 и 1666 някои отчаяни граждани са изписвали "абракадабра" на вратите си.
