Още от 1912 г., когато е открита, загадъчната книга от 15 век, известна като Ръкописът на Войнич, се превръща в култово явление и предизвикателство. Изпълнена с текст на непоразбираем език, тя е богато илюстрирана със странни картини на причудливи растения, голи жени, необикновени предмети и зодиакални символи. Сега историкът и телевизионен сценарист Никълъс Гибс е убеден, че е разбил кода и е открил, че книгата е наръчник за женското здраве, основно преписан от други съвременни източници.
Гибс пише в литературното приложение на „Таймс“, че още преди три години е получил задача от една телевизионна компания да анализира ръкописа. Сега, след като той е изцяло дигитализиран от Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ на Йейлския университет, Гибс е имал възможност да се взира във всяка страница и да се връща към всяка подробност колкото и когато си иска. Опитът му със средновековния латински и познанията му върху древните медицински справочници му позволяват да открие първите следи.
След известно наблюдаване на неразбираемия „код“, Гибс осъзнава, че разчита позната форма на латински съкращения, използвани често в медицинските трактати за билки. „От хербариума, приложен в ръкописа на Войнич се появиха познати модели на съкращения и лигатури за всяко растение – пише той.
„Съкращенията съответстват на стандартните думи, използвани в хербариума на Апулей Платоник – aq = aqua (вода), dq = decoque / decoctio (отвара), con = confundo (смес), ris = radacis / radix (корен), s aiij = seminis ana iij (всяко по 3 семена), и т.н.“ Според Гибс това изобщо не преставлява код, а съкратен запис, който би бил разбираем за всеки по онова време, който се занимава с медицина.
