Въпреки че съществуват вече повече от 100 години, дъските Уиджа (дървена дъска, покрита с буквите от азбуката, числата от 0 до 9 и думите „да“, „не“ и „довиждане“) продължават да са популярно забавление – особено по Хелоуин. За да сработят, всички участници трябва да поставят ръцете си върху дървена стрелка (или планшет) и да подканят намиращите се в района „духове“ да отговорят на въпросите им, като придвижват планшета по дъската и буквуват отговора.

За едни това е една напълно безобидна игра, подходяща за всекидневната, но други се кълнат в способността на дъската да общува с онези, които са преминали в „отвъдния свят“. Но докато науката твърди, че признаците не са виновни за мистериозните движения по нея, отговорът как реално работи не е толкова недвусмислен, колкото вероятно предполагате.

Историята на дъската Уиджа е дълга и разнообразна. Отчасти може да се проследи до сестрите Фокс – популярни медиуми от 19-и век, които поставят началото на движението на спиритуализма. Най-често те са общували с духовете като произнасят азбуката на глас и се ослушват за почуквания. Това им позволява да буквуват думи и послания, които, уж, идват от мъртвите.

Този метод завладява въображението на обществото, но много бързо започва да изнервя [участниците]. Хората искат да могат да общуват с духовете толкова бързо, колкото и с живите с помощта на новите [за онова време] технологии, като например телеграфа. Ето защо когато през 1890 г. дъската Уиджа е изобретена, тя мигновено добива популярност.

Въпреки първоначалната си популярност обаче, в началото на 20-и век дъската Уиджа престава да буди чак такъв интерес. До голяма степен това се дължи на факта, че много от популярните медиуми, които са си служели с нея, биват публично разобличени. Дори Обществото за физическо изследване изоставя общуването с духове и се насочва към други паранормални феномени, като например екстрасензорното възприятие (способността да изпращаш и получаваш информация чрез съзнанието си) и обитаваните домове. Като цяло обаче интересът към спиритуализма и дъските Уиджа се възражда рязко след Втората световна война и продължава [да е във възход] и до ден днешен.

Дъските Уиджа в действие

Работят ли дъските Уиджа в действителност? Зависи от това кого питате. За онези, които вярват в способността да се общува с духовете, отговорът би бил „да“. Но като се има предвид, че не съществуват каквито и да било убедителни доказателства, че духовете съществуват, отговорът на скептиците и учените е категорично „не“. И въпреки това често чуваме истории от т.нар. „неверници“, които твърдят, че са усетили как планшетът се движи по дъската и как изписва думи и им казва неща, които никой друг на масата не би могъл да знае. И така, ако това не са призрачни послания от отвъдното, то за какво иде реч?

Един от потенциалните отговори е свързан с идеомоторния ефект. Терминът идеомотор произлиза от ideo (идея) и motor (мускулна активност), т.е. според него нашите движения могат да бъдат провокирани от мислите ни. Ефектът идеомотор се отнася до движенията, които хората правят, без да осъзнават – т.нар. подсъзнателно движение. С други думи когато човек използва дъската Уиджа, той би могъл подсъзнателно да движи планшета и да изписва неща, които само той би могъл да знае.

Хората наоколо вероятно също могат да допринасят със своите собствени подсъзнателни движения, което също би могло да обясни защо планшетът изглежда така, сякаш се движи напълно самостоятелно. Този ефект може да обясни и редица други паранормални феномени, включително автоматичното писане и т.нар. даузинг (вид псевдонаука, при която се използва y-образна дървена или метална пръчка за намирането на заровени обекти, включително вода и петрол).

Идеомоторният ефект може да обясни защо изглежда, че за някои хора планшетът се движи. Снимка: Atomazul / Shutterstock

Друго обяснение, което също е свързано с идеомоторния ефект, се отнася до нашето усещане за контрол (sense of agency) - субективната ни способност да контролираме действия, които ще окажат влияние върху външни събития. Например ако решите да повдигнете масата, това ще я накара да се премести.

Експерименти, проведени с дъски Уиджа, показват, че усещането ни за контрол може да бъде манипулирано и да ни накара да си мислим, че невидима трета страна придвижва планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, пред които мозъкът се изправя, когато трябва да прогнозира последствията от дадени резултати. Когато нашите прогнози пасват на резултата (например вдигате масата и масата се движи), ние имаме чувството, че сме отговорни за действието. Но ако имаме чувството, че реалният резултат н пасва на това, което сме очаквали да се случи, то тогава усещането за контрол намалява – и вместо това е напълно възможно в контекста на сеанса да приписваме движението на външен източник.

Трети фактор, който трябва да отчетем, е свързан със заразността на емоциите. Колкото и да е изненадващо, знаем, че изключително емоционалните събития могат да накарат близкостоящите свидетели да „прихванат“ тези емоции. Смята се, че това е бил преобладаващ фактор по време на процесите срещу вещици в Сейлъм и Европа.

Съответно когато използваме дъска Уиджа с други хора, вълнението от изключително заредената [с емоции] среда може да ни накара много по-лесно да изпитваме съпричастност към онези около нас и да прихванем техните страх и тревожност, което от своя страна да увеличи вероятността да си помислим, че планшетът се движи самичък.

Възможно е да става дума и за комбинация от фактори – идеомоторен ефект, манипулирано усещане за контрол и емоционална зараза – всички те могат да убеждават хората, че планшетът се движи и духовете им говорят. Но като се има предвид колко е трудно да се възпроизведе в лабораторни условия социалната среда, в която повечето хора използват дъските Уиджа, не можем да кажем с пълна сигурност, че само тези фактори могат да обяснят какво реално се случва, когато поставим пръстите си върху планшета и поискаме от духовете да споделят своето знание.

Както някои експерти отбелязват, общественото желание да общуваме с мъртвите става по-популярно във времена на социални и политически катаклизми. Като се има предвид сегашния социален, икономически и политически климат – включително пандемията от COVID-19, продължаващата война в Украйна и инфлацията – е напълно възможно да станем свидетели на едно завръщане към стаите за сеанс от Викторианската епоха. Поне в TikTok.

Автор: Меган Кени (Megan Kenny), старши лектор по психология в Университета “Шефилд Халам” (Sheffield Hallam University).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейната авторка. Прочетете оригиналната статия тук.