Това мнение се споделяло и от един от редакторите на най-уважаваното научно списание в САЩ „Сайънтифик Американ” - Малкълм Бърд. Той написал няколко статии, възхваляващи дарбите на госпожа Крандън, и й измислил псевдонима Марджъри, за да спести прекалената публичност на семейството й. С помощта на тази реклама и неочакваната подкрепа на научните среди реномето й бързо достигнало зашеметяващи висоти.

Като представил Мина на „Сайънтифик Американ”, Конан Дойл неволно я поставил в епицентъра на един назряващ скандал от национален мащаб. През декември 1922 г. списанието обявило награда от 2500 долара за човека, който направи фотография на призрак при поставените научнообосновани условия или докаже свръхестествените си способности пред скептичния поглед на изследователите. Специална комисия проучвала внимателно всички предложения, но дългоочакваното „истинско” доказателство за съществуването на духове така и не идвало.

Един ден неочакван ентусиаст предложил уменията си на услугите на комисията с молба да му позволят да участва в оценяването на медиумите.

Всъщност Хари Худини имал огромен зъб на всички, които твърдели, че са във връзка с паранормалното. Причина за нагласата му станала смъртта на майка му Сесилия през 1913 г., която той така и не успял да прежали. През следващите няколко години гениалният фокусник посетил стотици спиритически сеанси с огромната надежда да успее да се свърже някак с майка си и да чуе поне още веднъж нейния глас. Огромният му по това време опит в подготвянето на фокуси обаче му помогнал като на никой друг клиент на самозваните врачки да вижда още от пръв поглед по какъв начин е подготвено и умело замаскирано появяването на „неземните” гласове и светлини, както и на другите паранормални явления.

Худини много добре знаел триковете на занаята и стотици пъти сам бил подготвял фокуси, които изглеждали напълно реалистични и магически за окото на лаика. Вбесен от начина, по който медиумите си играели със скръбта на хората и печелели от нея, той започнал истински кръстоносен поход срещу всички врачки, баячки и магове.

Худини продължавал да ходи на сеанси, но вече въоръжен с писалка и бележник. Той внимателно следял методите на медиумите и накрая дори написал книга, в която изобличава всички трикове на шарлатаните. Започнал да изнася лекции по въпроса и появата му се превръщала в истински ужас за врачките, защото, след като присъствал на някой от сеансите им, той изкрещявал „Измамници!” и публично обяснявал по какъв начин се е случила „магията”. Личните му усилия в тази посока са една от основните причини за промяната на обществената нагласа към паранормалните явления в една епоха, когато дори науката с удоволствие залитала към света на вълшебствата.

За Мина Крандън – най-известния медиум на времето си – идеята да бъде оценена от най-прочутия скептик на Америка предложила пикантни възможности за реклама и отмъщение срещу човека, който подронвал репутацията на „колегите” й от целия свят. Доктор Крандън написал писмо на приятеля на Худини Артър Конан Дойл, в което изказал готовността си да „разпъне на кръст” всеки, който се осмели да се усъмни в способностите на жена му. Така магическото семейство решило да участва в предизвикателството на „Сайънтифик Американ” и на 23 юли 1924 г. поканило комисията в дома си.

Интересно е да се отбележи, че по това време престижното научно списание било почти готово да обяви Марджъри за реален феномен и да й присъди наградата. Бърд бил особено впечатлен от нея и дори започнал да пуска намеци на пресата, че научната общност е смаяна от способностите на г-жа Крандън.

Когато чул това, Худини обещал на редакторите на списанието, че сам ще плати хиляда долара, ако не успее да докаже шарлатанството на Крандън. Докато пътувал към Бостън, той преглеждал внимателно резолюциите на експертите. Направило му впечатление, че всички те споменават с какво удоволствие са се възползвали от гостоприемството на семейство Крандън – оставали са в дома им, вечеряли са вкусно и са се наслаждавали на компанията на красивата домакиня. Според Худини тази нагласа сериозно била навредила на обективната им оценка. Един от членовете на научната комисия дори бил заел пари от д-р Крандън, а друг се надявал да получи от средствата му за научните си изследвания.

След паметния сеанс на 23 юли Худини напуснал дома на Крандън много впечатлен от способностите на Марджъри. Но не от свръхестествените й сили, а от умението й по изключително хитър начин да създава илюзията, че в дома й се случва нещо необичайно.

Когато се прибрал в хотела си, фокусникът обяснил на членовете на научната комисия защо Мина е просто една шарлатанка. Един от феномените, впечатлили искрено останалите, било звъненето на „призрачната кутийка”, която издавала звук при натискане на капачето. На сеанса ръцете на Марджъри били здраво хванати от мъжете от двете й страни, а краката й били допрени до техните, така че учените били убедени, че тя накарала кутийката да звъни само със силата на енергийното си поле.

Обикновено тази кутийка стояла на пода между краката й, но този път Худини настоял тя да бъде оставена при неговите стъпала. „Бях навил десния си крачол до коляното – пише по-късно той. – Целия ден бях носил гумена превръзка под това коляно и до вечерта прасецът ми се бе подул и беше станал изключително чувствителен, така че можеше да усети и най-лекото приплъзване на глезена на г-жа Крандън и дори потрепването на мускулите й. По време на сеанса ясно усетих как глезенът й, който уж бе притиснат неподвижно до моя, бавно и спазматично се движи нагоре-надолу, докато тя постепенно се наместваше така, че да може да повдигне стъпалото си от пода и да докосне капака на кутията.”