Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия са едни от много малкото страни, в които е известно къде се намират подарените лунни камъни - както от “Аполо 11”, така и от “Аполо 17”. (Тук трябва да отбележим, че все пак нито една от тях не е разрешила дадените й парченца от Луната да бъдат на публичен показ. Повечето от тях са били укривани и съхранявани на сигурни места в продължение на десетилетия.)

България също има две късчета от Луната.

Въпреки че през 1974 г. страната ни и Щатите са в два враждуващи лагера, „американският народ подарява на българския народ” две късчета от лунната повърхност, донесени от астронавтите на “Аполо 17”. Днес всеки посетител на Националния природонаучен музей в София може да ги види.

Доскоро Холандия също се смяташе за една от страните по света, които знаеха къде се намират ценните им подаръци от двете мисии. Преди два месеца обаче от държавния музей „Рийксмузеум”, по-известен с холандските си картини от 17. в., обявиха, че са подложили лунния камък от “Аполо 11”, съхраняван при тях, на редица тестове, като накрая са установили, че изследваното късче не е нищо друго освен парченце вкаменено дърво, най-вероятно от Аризона. Геолозите от Амстердамския свободен университет поясниха, че скалата струва не повече от 50 долара. (Трогателен факт с оглед на това, че е била застрахована за 500 хил. долара.) По-късно от управата на музея обясниха, че преди да им бъде предаден за съхранение, „лунният” камък е бил част от собствеността на бившия холандски министър-председател Вилем Дреес. След смъртта му през 1988 г. близките му дарили камъка на музея.

Неотдавна управата се обърнала към NASA с молба за справка, поясни говорителят на музея Ксандра ван Гелдер.

От NASA отговорили от разстояние,

без експерти да погледнат камъка, че „е възможно” той да е от повърхността на Луната. Отговорът на космическата агенция на САЩ, естествено, не е бил достатъчен, за да бъде потвърдено, че това е истински лунен камък, транспортиран от астронавтите през 1969 г. Още повече че със своите 89 грама той е бил прекалено тежък, за да може да бъде лунен. А и на самата позлатена дървена табелка, която е вървяла с него като знак за идентификация, не е било изписано, че е специален камък от Луната. Инцидентът провокира вълна от коментари и се превърна в поредния повод за дискусии от страна на поддръжниците на т.нар. лунна афера, които смятат, че американското кацане на Луната е една голяма лъжа.

Цялата история с фалшивия лунен камък в холандския „Рийксмузеум” обърка и смути всички, защото истинските лунни камъни, подарени на Холандия, без съмнение се намират в Националния исторически музей в страната. Шумът, който се вдигна обаче, привлече вниманието в международен план и породи въпроси, свързани с това колко добре отделните държави съхраняват своите скъпи, стари лунни подаръци от Вашингтон.

Автор: Невена Любенова