Една от най-вълнуващите конспиративни теории на 20. век е тази за „липсващите космонавти”. В краткия си вариант тя гласи, че в опита си да спечелят космическата надпревара със САЩ съветските власти са жертвали живота на редица космонавти, като след това са заличили всички следи от тяхното съществуване. Споменават се страховити истории за космонавти, чиито капсули изгарят в земната атмосфера, разбиват се при кацане или се загубват завинаги в бездната на Космоса.
Най-често се цитират 13 имена,
включително 10 преди историческия полет на Юрий Гагарин. В най-радикалния си прочит теорията за „изчезналите космонавти” гласи, че Гагарин не е бил първият космонавт, а просто е първият оцелял в поредица от „камикадзета”. Тази легенда е многократно отричана от руските власти, но въпреки всичко продължава да предизвиква ожесточени дискусии.
Нека потърсим отговора във фактите - такива, каквито са.
Всичко започва през 1957 г. с изстрелването на „Спутник-1” - първия изкуствен спътник на Земята. Стартът на малкия спътник е гигантски пропаганден успех за съветската империя. Извън геополитиката събитието предизвиква световен взрив на интереса към всичко, свързано с Космоса. Подобно на хиляди други ентусиасти от цял свят, двамата италиански братя Акиле и Джовани Батиста Джудика-Кордилия (по това време съответно на 24 и 18 години) започват да прослушват с любителско радиооборудване сигналите от всеки нов спътник, изведен в Космоса. С времето двамата постепенно надграждат устройството си и накрая изграждат своеобразна космическа
подслушвателна станция,
оборудвана със сателитна „чиния” с диаметър 12 метра. По собствените им думи Акиле и Джовани Батиста били мотивирани от идеята да разберат какво се случва зад стената от секретност на съветската космическа програма. Западните медии бързо забелязват интересното хоби на братята и с охота започват да черпят от тях всяко възможно късче информация. При всеки предполагаем старт на съветска космическа мисия „подслушвателният център” в околностите на Торино се превръщал в притегателно място за журналисти, нетърпеливи да предадат нещо сензационно на своите редактори.
След като успешно прехващат трансмисии от няколко съветски сателита, на 28 ноември 1960 г., няколко месеца преди старта на Юрий Гагарин, заниманията на братята придобиват по-зловещ оттенък.
