Сведенията за тези два часа се базират изцяло на показанията на екипажа на „Деи Грация”. Напълно възможно е споменаването им да е било неизбежно, ако в евентуалния заговор и схватката не е участвал целият екипаж. Просто тези, които са стъпили на борда на „Мари Селест”, предали на останалите съответното обяснение за „предпазливите” два часа. Това би било и логично с оглед на факта, че в противен случай много повече хора би трябвало да получат дял от очакваната застраховка. Но всичко това са само свободни хипотези.

Както и версията, че Морхаус и Бригс са инсценирали бедствието, за да измъкнат наградата, а Бригс да изчезне с нова самоличност. Тази награда била мизерна, тъй като капитанът на „Мари Селест” притежавал едва една трета от кораба, оценен на 14 хил. долара, докато рискът бил извънредно голям.

Версията за метеж при четирима моряци и трима „шефове” на „Мари Селест“, всички опитни и с много добро име (останалите на борда били готвачът и съпругата и дъщерята на капитана), също е малко вероятна, особено при недокоснатите огромни запаси, ценности и алкохол.

Съвременният мореплавател капитан Дейвид Уилямс смята, че морско земетресение е причинило отварянето на деветте бъчви спирт, намерени празни. Въглени от преобърнатата готварска печка се разпилели към такелажа и екипажът панически побягнал, връзвайки въжето за мачтата и спасителната лодка, за да може евентуално да се върне. Такива земетресения са чести в региона, но точно през този месец нямало никакви сведения за морски трусове. Нито пък опитни моряци, каквито били всички на борда, биха

разчитали да оцелеят в лодка насред разбеснелия се океан

Подобна е причината да не се приема сериозно и версията за цунами, а и тази за торнадо. Съществуват, естествено, и хипотези за Бермудския триъгълник (но той е много далече!), и за извънземни...

Най-правдоподобна изглежда версията за опасност от експлозия. Деветте празни бъчви били не от бял дъб като останалите, а от червен, който е по-порест и по-уязвим за течове. Последните биха предизвикали изпарения от трюма, които заедно с възможните искри от триенето между стоманените обръчи на клатушкащите се бъчви биха могли да причинят експлозия, а тя – паника сред екипажа. Историкът Конрад Байърс смята, че в подобна ситуация Бригс е наредил евакуация, но поради хлабаво завързване на въжето за лодката усилилият се вятър я издухал от кораба и всички умрели – от глад, жажда и други възможни причини.

През 2005 г. по идея на немския историк Айгел Визе учени от лондонския „Юнивърсити колидж”

реконструират корабния трюм и провеждат възстановка на предполагаемата експлозия

с бутан като гориво и хартиени кубчета вместо бъчви. Трюмът бил запечатан, а изпаренията - запалени. Силата на експлозията била достатъчна, за да разтърси модела, който бил с размерите на ковчег, и да отвори неговите врати. Етанолът гори при сравнително ниска температура, като може да образува запалими изпарения още при 13 °C (55,4 °F). Необходима е съвсем дребна искра, за да се запалят изпаренията, като например от триенето на метални обекти.

Нито едно от хартиените кубчета не било повредено, нямало дори белези от изгаряне (както знаем от Рей Бредбъри, хартията гори при 451 °F). Тази теория може да обясни непокътнатия товар и драскотините по перилата близо до вратите. Вероятно експлозията е била достатъчно силна, за да прати паникьосания екипаж в спасителната лодка. Намереният във водите зад кораба край на въжето би могъл да послужи като доказателство, че хората са останали в завързаната за мачтата лодка, надявайки се аварията да отмине.