Механизмът от Антикитера: Истинската история на реликвата на съдбата на Индиана Джоунс
През далечната 1901 г. е открит първият компютър. Той обаче не е сглобен във фабриката на някоя съвременна компания. Напротив – създаден е преди повече от две хиляди години в Античния свят…
На изумителната мистериозна находка се натъкват група гмуркачи за водни гъби. Преди 122 години на връщане от Африка ги заплашва буря и те решават да изчакат тя да премине, закотвени на малкия гръцки остров Антикитера. При едно от гмурканията си в района забелязват на морското дъно множество разпилени статуи. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски плавателен съд, случило се хилядолетия назад. Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови парчета, за които първоначално е решено, че са част от скулптурите. След като ги изследва задълбочено обаче, две години по-късно Валериос Стаис, археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: това са части от
сложен механизъм, съставен от зъбчати колела.
Оттук започва световната треска по разкриването на загадките на Механизма от Антикитера.
Първият учен, който повдига завесата на мистерията около древния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс. През 1955 г. той изказва предположението, че това е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от 20. век, или пък своеобразен астрономически часовник. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г.
Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от 16. век!), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки, а резултатите от изчисленията са били показвани върху предната и задната страна на механизма.
По-нататъшното разкриване на тайните на устройството идва с напредването на модерните технологии, най-вече в областта на сканирането и компютърната обработка на данни. През 2005 г. в Атина, където се съхранява механизмът, с помощта на рентгенов томограф от Великобритания е изследвана вътрешната структура на древния уред. Мощният триизмерен скенер дава възможност на учените да прочетат
стотиците ситни надписи на старогръцки език,
с които е изпълнен. Информация е била почерпена и по метод, разработен от Hewlett-Packard, при който фрагментите от устройството се заснемат многократно с висока резолюция и при различно осветление. След наслагването на образите се стига до пълната информация за тях.
"Надписите са в изключително лошо състояние, те са с дълбочина на нареза под 1/10 от милиметъра, а самите букви са с височина от едва милиметър. Без съвременните технологии нямаше да сме в състояние да ги прочетем", обяснява Янис Бицакис, един от съавторите в проучването.
Успешно са разшифровани към 2000 знака, или 95% от запазените надписи по повърхността на Механизма от Антикитера. Тези открития потвърждават, че устройството представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен астрономически календар.
Машината изчислявала координатите на Слънцето,
Луната и други небесни тела, познати на древните гърци, след като й бъдели зададени минали или бъдещи дати. Според учените е използван Метоническият календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, прочул се със своя 19-годишен цикъл, който въвежда в слънчево-лунния календар). Древният компютър предсказвал с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и служел като календар за организирането на древните олимпийски игри. За съжаление не можем да разберем дали устройството е било задействано от някакъв автомат или на ръка. Много вероятно е да е било вградено в статуя, изложена на важно място, и да е задвижвано от воден часовник или друг подобен уред.
Машини, подобни на Механизма от Антикитера, се споменават в трудовете на древните автори. Цицерон разказва за две такива устройства. Едното било конструирано от Архимед и донесено в Рим от генерал Марк Клавдий Марцел след падането на Сиракуза през 212 г. пр.н.е. То можело да показва движенията на Слънцето и Луната и още пет планети. Другият подобен механизъм бил изобретен от Посидоний. Свидетелствата на Цицерон сочат, че в миналото тази изчислителна машина не е била единствена по рода си, а е била част от елинската култура, но други аналози не са откривани досега.
Произходът на Механизма от Антикитера остава загадка,
както и причините, поради които се е озовал на римски кораб, след като безспорно е изработен в Гърция. Една от хипотезите гласи, че е бил конструиран в академията на древния философ стоик Посидоний на о. Родос, която по това време била смятана за център на астрономическата и инженерната наука. Учените предполагат, че устройството може би е плячкосано от острова заедно с други предмети, за да се финансира триумфът на Юлий Цезар.
Според последните проучвания корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. И докато не може да се твърди, че той е изработил собственоръчно устройството, тъй като Архимед умира повече от 60 години преди най-ранната предполагаема дата на изработка на механизма, не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на този древен компютър.
Въпреки огромния напредък в разбулването на мистериите
през последните години, тайни остават. Как древните гърци са имали техническата мисъл да създадат толкова сложно устройство? Нивото на обработка на детайлите в механизма е сравнимо с това на производството на часовници от 17. век, а уредът от Антикитера е датиран между 150-100 г. пр.н.е. Така той попада и в списъка от доказателства на горещите привърженици на теорията за палеоконтакта, или хипотезата за евентуален контакт на човечеството с представители на извънземна цивилизация в древността. А дали наистина е така, вероятно един ден ще разберем…
Автор: Илия Люцканов
Снимка: Alexandros Michailidis / Shutterstock
Снимка: Alexandros Michailidis / Shutterstock
Снимка: Alexandros Michailidis / Shutterstock