Нан Мадол – загадъчната тихоокеанска Венеция

Олосип и Олосол имали властта да укротяват морската стихия и да пренасят огромни камъни по въздуха. Те дали началото на владетелите от династията Сау Дельор, които станали толкова деспотични и жестоки, че си навлекли гнева на боговете. Исокалакал, син на бога гръмовержец, бил изпратен да ги накаже. Той убил последния владетел на Сау Дельор и опустошил острова. Тогава освободените жители на Нан Мадол напуснали мястото завинаги.

Независимо от различните версии за възникването на мегалитния комплекс, жителите на Понапе и до днес смятат Нан Мадол за място, обитавано от зли духове. Те вярват, че който отиде на острова след залез слънце, ще бъде застигнат от

проклятието на Сау Дельор

и няма да доживее до изгрева. В историята има поне един исторически документиран факт за човек, умрял при неизяснени обстоятелства веднага след нощно посещение на острова. В началото на ХХ век вицегубернатор на Германска Микронезия бил д-р Виктор Берг, който проявявал жив интерес към руините на Нан Мадол. В нощта срещу 30 април 1907 г. Берг решил да се надсмее над местните предразсъдъци и започнал разкопки в гробниците на Нан Доувас.

Местните хора разказват за случилото се тогава според своите разбирания и традиции –

когато дрехата на губернатора се закачила

за един от саркофазите, от гроба прозвучал мощен звук, подобен на този, който се получава “когато някой духа с всички сили в голяма морска раковина”. Каквото и да се е случило, е факт, че Берг бил мъртъв преди настъпването на новия ден. Според германската колониална администрация губернаторът починал от слънчев удар и преумора. Жителите на Понапе и до днес отдават неговата смърт на злите духове, обитаващи Нан Мадол.

Науката и до днес няма еднозначен отговор за това кои са създателите на изумителния мегалитен комплекс. Според един от изследователите на острова Анн Накано "Те очевидно са били развити колкото древните египтяни и са изчезнали мистериозно като инките в Перу. Местните хора смятат, че създателите на Нан Мадол са били могъщи и са пътували с големи кораби из океана.” Липсва обяснение и за предполагаемия

антропологичен тип на създателите

на Нан Мадол, различен от този на местните хора. Откритите на острова човешки скелети са с чувствително по-висок от обичайния за Понапе ръст, което влиза в любопитна връзка с преданието за гигантите Олосип и Олосол, дошли “от далечна страна”.

Нан Мадол не е уникален като столица на тихоокеанска островна цивилизация. На остров Косрае, който се намира на 560 км югоизточно от Понапе, са открити останките на средновековния град Лелу. Подобно на Нан Мадол, Лелу също е бил средище на родова аристокрация и също е пълен с кралски гробници. Някои от изследователите твърдят, че Нан Мадол и Лелу в продължение на 5 века са били административни столици на богата островна цивилизация,

сравнима с империята на инките в Перу

и Еквадор през XIII век. Според други спекулации, движещи се по ръба на науката, създателите на Нан Мадол и Косрае са останки от могъща древна цивилизация, обитавала митичния континент My (или Лемурия) потънал в Тихия океан.

Загадка остава и внезапният упадък на цивилизацията Сау Дельор, напомнящ за съдбата на други древни народи като маите и жителите на прочутия Великденски остров. Основните версии за опустошаването на Нан Мадол са две – унищожителна епидемия или нашествие от съседен остров. Според

една от хипотезите островът е завладян

от жителите на съседния остров Косрае.

Сред загадките на Нан Мадол е и целта на неговото построяване. Основният въпрос е: Защо е било необходимо изграждането на изкуствен архипелаг по изключително сложен начин и при наличието на много по-удобни места за мащабни строежи на Понапе и съседните острови? Освен усъвършенствани инженерни познания за това е бил необходим и огромен човешки ресурс, сравним с използвания за изграждането на египетските пирамиди - т.е. хиляди хора, работещи до пълно изтощение в продължение на десетилетия. Тук идва и другата загадка – както днес, така и през Средновековието Микронезия не се е отличавала с голяма гъстота на населението.

Възможно е мистерията на Нан Мадол никога да не получи изчерпателен отговор. Въпреки това със сигурност островът винаги ще бъде един от най-вълнуващите археологически комплекси в света. Както и пример за това, че човешката цивилизация познава по-добре повърхността на Марс, отколкото собственото си минало. 

Начо Стригулев