Ядрена бомба в джоба

При избухването на ядрена бойна глава всеки войник с малко чувство за самосъхранение предпочита да се намира поне на няколко десетки километра разстояние, най-добре в сигурно и защитено място като някой танк. Не и американските бойни единици по времето на Студената война. Тези луди глави били готови да вземат участие в „ръкопашни” ядрени схватки с помощта на преносими оръдия и бомби.

През 60-те години американската армия била събрала над 2000 оръдия, предназначени за изстрелването на малки ядрени бойни глави, чийто максимален обхват бил едва 5 км. Армията драснала клечката на един от тези фойерверки в пустинята Невада през лятото на 1962 г. под наблюдението на главния прокурор на държавата Робърт Ф. Кенеди – брата на Джон. Взривът избухнал на малко повече от 2 км от мястото на изстрелване и станал последната надземна ядрена експлозия, проведена от САЩ.

Лепкави пушки

Пръскането на воините на джихада с лепкава каша не прилича на много интелигентен план, но армията на САЩ не се гнуси и от такива идеи. Американците наистина обмисляли варианта да използват пушки, пълни с лепкав полимер, срещу вражеските войски. Фирмата Adherent Technologies дори получи награда за разработката на полимер, който може да спира движението на коли и танкове, без при това да наранява пътниците.

Лепкавите пушки всъщност са хуманното решение за нов тип война. Американското правителство има интерес да ограничи цивилните жертви до минимум, защото всеки път, когато невинен човек умре под откосите им, международната обстановка се нажежава.

Няколко такива разработки вече съществуват – някои части са екипирани с изключително ярки лазерни „фенери”, които служат за предупреждение или заслепяване на противника. Има и далекобойни акустични съоръжения, нещо като звукови оръдия, които се използват за издаването на устни предупреждения или оглушаване на близките врагове.