Историята е пълна с лекари и учени, които правят много повече от необходимото в името на науката и експериментират върху самите себе си – от лекаря, който вкарва водород в своя собствен анус, за да спаси хиляди, до този, който прекарва нелегално хиляди паразити в САЩ в собствената си семенна течност.
Рядко обаче тези хора печелят и Нобел за своите неприятности (дори в случаите, когато експериментите им не са сведени единствено до органите под кръста). Вернер Форсман обаче е едно от тези изключения. Експериментът, който извършва върху себе си в изключително предизвикателни условия, му донася Нобеловата награда за физиология или медицина.
През 1929-та Форсман е бил лекар, практикуващ в болница в Еберсвалде – на север от Берлин. Той е вярвал, че може да постави катетър на сърцето, като вкара тръбичка във вена, намираща се в областта на лакътя, и я избута чак до органа. За времето си подобна идея е изглеждала безумна и немислима. По-старши лекарите от него са я отхвърляли, тъй като са вярвали, че това ще доведе до смъртта на пациента.
Форсман обаче е бил непреклонен. Главният лекар му предлага най-напред да извършат експерименти върху животни, но той пренебрегва тази идея и решава да изпълни процедурата върху себе си (въпреки изричните инструкции на своя шеф).
За да извърши своя експеримент обаче, Форсман се нуждаел от разрешението на медицинската сестра, отговаряща за операционната зала. Без Герда Дицен той не би могъл да получи достъп до хирургическите инструменти и местната упойка, от които се нуждаел. Няколко седмици по-късно Форсман успява да убеди Герда. Нещо повече – тя му предлага да извърши експеримента върху нея самата.
Герда искала да е седнала по време на процедурата, но Форсман я убеждава да легне на операционната маса, в случай че има странични ефекти от упойката. Връзва ръцете и краката ѝ и започва да я подготвя за експеримента. В мига, в който Герда се разсейва, той поставя упойката в собствената си ръка, тъй като още от самото начало е бил твърдо убеден, че ще извърши процедурата единствено и само върху себе си.
Впоследствие продължава да се преструва, че я подготвя за катетеризацията. Всъщност просто очаквал упойката да започне да действа. Щом това се случило, разрязал ръката си, вкарал катетъра 30 см в собствената си вена и казал на Герда да викне сестрата, отговаряща за рентгена, тъй като тя ще му бъде необходима за следващата част от процедурата.
Чак в този момент Герда осъзнава, че катетърът не е в нейната ръка. Първоначално започва да протестира, но в края на краищата го отвежда в рентгеновото отделение на по-долния етаж. Докато се опитвал да направи рентген върху самия себе си, за да види докъде е стигнала тръбичката, Питър Ромелс – негов близък приятел – се намесва и се опитва да извади катетъра.
